5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
[населено място] ,26,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 459 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/,чрез представляващия го управител С. Г.,срещу определение № 2501/10.10.2014 год. по ч.т.д.№ 3024/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 6152 / 01.10.2013 год. по т.д.№ 1787/ 2011 год. на Софийски градски съд, за недопускане до разглеждане от събрание на кредиторите предложения от длъжника оздравителен план. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като постановено в противоречие с материалния закон,досежно обхвата на дължимата от съда, в производството по чл.701 ТЗ проверка,считайки че съдът е излязъл извън правомощието си за преценка единствено на формалното съответствие съдържанието на плана с изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ,извършвайки и преценка по целесъобразност.Възпроизвеждайки мотивите на въззивното определение,жалбоподателят е изразил несъгласие с извода на съда ,че съдържащото се във въззивната частна жалба негово изявление – че пазарната стойност на сградата – бизнес център и параметрите й на застрояване / с което по същество се изчерпват мерките по оздравителния план/ съставляват гаранция за кредиторите,по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – не съответства на законовата норма.Оспорва съображенията на съда ,че е следвало да представи към оздравителния план доказателства за реална преценка на факторите,обезпечаващи изпълнението на оздравителния план,вкл. за наличието на потенциален инвеститор,чрез чиито действия се гарантира застрояването,доколкото не се спори, че няма да се извършва със средства и персонал на дружеството в несъстоятелност. Жалбоподателят счита, че приложените към плана две пазарни оценки на имуществото на дружеството / бъдещите обекти в сградата – бизнес център / са гаранцията за кредиторите на несъстоятелността,тъй като „повишаване степента на завършеност на сградата „предпоставя „ повишаване сумата от която кредиторите могат да се удовлетворят„.Оспорва смисъла вложен от въззивния съд в понятието „ гаранции „ ,считайки че то дублира този реквизит на плана с необходимите съгласно чл.700 ал.1 т.5 и т.6 ТЗ. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК – излизане извън предмета на въззивната частна жалба .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и наличието на обосновано основание за допускане на касационното обжалване, с подробни съображения.
Ответната страна – [фирма] – поддържа съображенията в жалбата и моли атакуваното определение да бъде потвърдено, тъй като планът отговаря на всички изискуеми реквизити по чл.700 ал.1 ТЗ.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, при условията на чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, съдебен акт.
Съдът по несъстоятелността е отказал допускане до разглеждане от събранието на кредиторите на оздравителен план, предложен от длъжника, поради несъответствието му със задължителните реквизити по чл.700 ал.1 т.1, т.3, т.4 и т.6 ТЗ,при извършена единствено формална проверка на съдържанието му.С частната си въззивна жалба дружеството в несъстоятелност е посочило,че съдържанието по смисъла на чл.700 ал.1 т.1 и т.3 ТЗ е в Приложение № 24 към оздравителния план и негова неразделна част.Реквизит по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ,според длъжника, изпълняват приложените две пазарни оценки на имуществото му,със съображението,че „колкото повече се повишава степента на завършеност на сградата … толкова повече са гаранциите за кредиторите„ . По отношение на реквизита по чл.700 ал.1 т.6 ТЗ излага съображението, че доколкото планът не предвижда ангажиране на трудов ресурс на дружеството в несъстоятелност,то не би могло да се коментира влияние върху заетостта на работници и служители на дружеството.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел,че приложение № 24 към оздравителния план удовлетворява изискването на чл.700 ал.1 т.1 и т.3 ТЗ . Приел е ,обаче, че „ възражението в жалбата на длъжника,че параметрите на пазарната стойност на сградата и степента й на завършеност обезпечават необходимите за кредиторите гаранции, не съответства на законовата норма „ / чл.700 ал.1 т.4 ТЗ /. Мотивите на определението съдържат разсъждения каква характеристика следва да имат гаранциите и вложеното от законодателя съдържание в понятието „ гаранции „ ,вкл. съобразно задължителна за въззивния съд съдебна практика / реш. № 83 по т.д.№ 940 / 2012 год. на ВКС / . Разсъжденията на съда,обаче,не са анализ на конкретно посочена в съдържанието на оздравителния план гаранция,доколкото с това си именно съдържание същият се допуска до разглеждане и преценява за приемане или отхвърляне.Поради липсата на конкретно посочена гаранция е принципно невъзможен и на практика не е извършван анализ по целесъобразност на нейното съдържание,поради което и съображенията на съда са абстрактни,макар и обосноваващи извод,че съдържанието на плана в цялост следва да предпоставя възможност за реална преценка на възможностите за изпълнението му, т.е. преценка и по целесъобразност.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/Допустимо ли е при произнасяне по чл.701 ал.1 ТЗ съдът да преценява реалността на предложените гаранции,както и да разглежда по същество възможността за осъществяване на предложения оздравителен план ? и 2 / В правомощията на съда или на събранието на кредиторите е преценката за реализуемостта на оздравителния план, съответно за реалността и изпълнимостта на дадените в същия гаранции ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, независимо че формално се сочи и чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото страната се позовава на две определения – опр.№ 945 / 30.12.2003 год. по ч.гр.д. № 829/2003 год. на ТК,ВКС / постановено по реда на ГПК отм. и несъставляващо задължителна, по смисъла на т.2 ТР № 1/ 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС практика / и опр. № Н-2 / 18.01.2010 год. по ч.т.д.№3406/2009 год. на VІ т.о. на САС / влязло в сила,като необжалваемо,предвид постигнатия със същото правен резултат – допуснат до разглеждане от общото събрание на кредиторите оздравителен план/.Всеки от двата въпроса,с незначителна трансформация по съдържание,е зададен и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По същество и двата въпроса се концентрират до това какъв е обхвата на извършваната от съда преценка в производството по чл.701 ТЗ – ограничава ли се същата до формална проверка за съответствие съдържанието на плана със задължителното такова, съгласно чл.700 ал.1 ТЗ,или преценката се разпростира и до целесъобразност на предвиденото в плана – доколко е реално изпълним и ефективен, с оглед интересите на кредиторите на несъстоятелността .
В определение № 945 по т.д.№ 829 / 2003 год. на ТК на ВКС действително е прието,че съдът,чийто акт е бил предмет на обжалване, е надхвърлил правомощията си,като наред с проверка за наличието на минимално необходимото съдържание,с оглед законосъобразност по чл. 700 ал.1 ТЗ на оздравителния план, е обсъждал по същество конкретни предложения и изложил разбирания за нецелесъобразни положения , залегнали в него.Реалността и обосноваността на оздравителния план , вкл. въпросите относно целесъобразността му или отсъствието й, според решаващия състав,са въпроси от компетентността на събранието на кредиторите.Както в спора по това дело, така и в този по ч.т.д.№ 3 406 / 2009 год. на САС,в определението по което се възпроизвежда дословно преждеизложеното съдържание на определението на ВКС,се касае за произнасяне на съда,съставляващо обсъждане на фактически залегнали в оздравителния план конкретни предложения по съответните задължителни реквизити от минимално необходимото му съдържание по чл.700 ал.1 ТЗ. В никое от двете производства не е стоял за обсъждане конкретно въпроса относно обхвата на формалната преценка на съдържанието на оздравителния план досежно наличието на гаранции , по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ,съответно не се съдържа отговор на действително релевантния в случая , според настоящия състав, правен въпрос : дали всяко,каквото и да е съдържание,заявено като гаранция,изпълнява условието за формално наличие на реквизита или подлежи на преценка и това дали по съдържанието си,извън конкретиката на самия оздравителен план,предвиденото е от естество да изпълнява функции на гаранция / в аспект на формалното посочване с функция на гаранции двете пазарни оценки,формално принадлежности на плана /.В настоящото дело не само липсва фактически структурирано, съответно на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ съдържание на плана / кое от предложеното изпълнява функция на гаранция е посочено едва с волеизявлението на длъжника в частната му въззивна жалба/,но и така посоченото не е и от естество да изпълнява функции на гаранция : изготвените пазарни оценки са в обосноваване на други задължителни реквизити от плана и в обслужване изискванията на чл.700 ал.2 ТЗ,а застрояването на притежаваната в недовършен вид от длъжника бизнес – сграда съставлява съдържанието на самите оздравителни действия.Не би могло изпълнението на оздравителния план да е гаранция за самото му изпълнение.
С оглед преждеизложеното и доколкото се посочи по-горе, че съдът на практика не е обсъждал по целесъобразност конкретни предложения за гаранции,тъй като такива формално отсъстват от съдържанието на плана,а абстрактно разсъждавал за тяхното съдържание, макар и в аспект на бъдещата възможна преценка за целесъобразността им,без да е формулирал извод за дължимостта й от съда, именно в производството по чл.701 ал.1 ТЗ,настоящият състав намира, че по начало не се явява обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Дори да не се сподели горното, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Цитираните две определения не съдържат необходимия обективен идентитет във фактите и обстоятелствата,предпоставящи отговор на формулирания правен въпрос,спрямо тези – релевантни в настоящото производство. Формалното позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е също недостатъчно да обоснове касационно обжалване,доколкото нормите на чл.701 ал.1 ТЗ и чл.700 ал.1 ТЗ не са неясни, непълни или противоречиви и на настоящия състав не е известна създадена по приложението им,в отговор на формулирания въпрос,противоречива съдебна практика,нуждаеща се от уеднаквяване,нито нужда от преодоляване на непротиворечива съдебна практика, с оглед развитието на обществените отношения или промени в законодателството – предпоставки за допускане на касационното обжалване,съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2501/10.10.2014 год. по ч.т.д.№ 3024/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :