О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 26.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2094/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Ц. и В. Г. Ц. от [населено място] срещу въззивно решение № 1983 от 31.10.2012г., поправено с решение № 87 от 23.01.13г., постановени по в.гр.д.№ 899/12г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение, поправено с решение № 87 от 23.01.13г. по същото дело, въззивният съд е отменил решение № 216 от 21.01.12г. по гр.д.№ 1618/08г. на Варненския районен съд, ХХХІІІ с-в, и вместо него е осъдил на основание чл.108 ЗС В. Г. Ц. и Т. Г. Ц. да предадат на В. С. К. владението върху недвижим имот – жилище на надземен етаж от масивна сграда със застроена площ от 89 кв.м. по нот.акт, а по заключение на СТЕ от 74 кв.м., построена в ПИ № 3664 по плана на [населено място],[жк], находящ се на [улица].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.актове № 87/98г. и № 187/98г. майката на ищеца Н. С. К. и ответницата В. Г. Ц. (по време на брака й с ответника Т. Г. Ц.) са закупили посоченото дворно място, а с нот.акт № 197/99г. ответниците са продали своята ? ид.част от него на първата, като имотът е придобит от нея в режим на СИО. С нот.акт № 189/03г. Н. К., ищецът В. К. и Х. К. са продали дворното място, ведно с построените в него две масивни сгради – втората, състояща се от полуподземен етаж с два гаража и процесния надземен етаж на [фирма], което с нот.акт № 53/05г. е продало имота на ищеца. Процесното жилище, в което понастоящем живеят ответниците, е изградено от Надежда К. след придобиването от нея на цялото дворно място.
От заключенията на съдебно-техническите експертизи е установено, че процесното жилище, състоящо се от дневна, две спални, коридор, баня-тоалетна, кухня, килер и тераса, е изградено върху бетонната плоча на двата масивни гаража с основна дървена носеща конструкция – греди, монтирани чрез планки и болтове върху покривната плоча на гаражите (електрифицирана, водоснабдена и свързана с уличната канализация). Стените /външни и вътрешни/ са от дървени панели с изолация, с изключение на южната, която е масивна тухлена зидария, покривът е дървена конструкция, покрита с битумни керемиди, а отвън стените са измазани с пръскана мазилка. Евентуалното премахване на постройката би довело до нейното разрушаване и невъзможност за монтиране на друго място.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесното жилище представлява недвижим имот, а не движима вещ, и че същото по силата на чл.92 ЗС е станало собственост на собственика на земята към момента на построяването му, т.е. на праводателката Н. К. и че понастоящем по силата на прехвърлителните сделки е собственост на ищеца.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: как се определя спорното материално право, съответно какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита; длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото; при монтиране на сглобяема постройка към покривната плоча на масивна сграда в хипотезата на приращение по чл.92 ЗС ли сме изправени или в хипотеза на присъединяване по чл.97 ЗС и ако е налице втората хипотеза кога прикрепването на движима вещ към недвижим имот я превръща в част от недвижимия имот – само когато нейното отделяне ще причини повреждане на главната вещ или когато нейното отделяне ще причини повреждането и на самата движима вещ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата В. С. К. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси следва да се отбележи, че не е налице каквото и да е противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите задължителна практика – ППВС № 1/85г. и ТР № 1/2000г. на ВКС, Р № 249 по гр.д.№ 92/09г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 109 по т.д.№ 860/09г. на ВКС, ІІ т.о. (Р № 1185 по гр.д.№ 3818/07г. на ВКС не е представено), тъй като в случая съдът е разгледал иска на предявеното основание и за спорния предмет, като посочените от ищеца технически характеристики на сградата (масивна, полумасивна или паянтова), част от която е предмет на иска, нямат никакво значение за допустимостта на постановеното решение.
По поставените от касаторите материалноправни въпроси във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, с оглед приетото от съда, че в случая е налице недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, а не движима вещ. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като съгласно ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Освен това представената от касаторите незадължителна практика на ВКС и ВС (Р № 495 по гр.д.№ 853/08г., І г.о., Р № 935 по гр.д.№ 2086/92г., ІV г.о. и Р № 319 по гр.д.№ 606/08г., І г.о.) се отнася до съвсем различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с нея не е налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски за настоящото производство в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1983 от 31.10.2012г., поправено с решение № 87 от 23.01.13г., постановени по в.гр.д.№ 899/12г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: