3
определение по гр.д.№ 1310 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 17.03. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 1310 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. срещу решение № 228 от 01.11.2013 г. по гр.д.№ 476 от 2012 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 131 от 21.06.2012 г. по гр.д.№ 54 от 2012 г. на Троянския районен съд за допускане на делба при равни квоти между Д. Т. Д. и бившата му съпруга С. Х. Ц. на следните имоти: имот с идентификатор 52218.531.267 и имот с идентификатор 52218.531.186 и двата по кадастралната карта на [населено място], Л. област, одобрена със заповед № РД-18-49 от 31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на А..
К. твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС /решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 571 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 65 от 16.07.2010 по гр.д.№ 4216 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 1 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Дали имущество придобито по време на брака изцяло или отчасти с лични средства на единия съпруг е съпружеска имуществена общност, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди показанията на всички свидетели и да прецени тяхната достоверност с оглед заинтересоваността на някои от свидетелите.
В писмен отговор от 24.02.2014 г. ответницата по касационната жалба С. Х. Ц. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна /ответник по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за делба.
Не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, доколкото поставените от касатора правни въпроси /1. Дали имущество придобито по време на брака изцяло или отчасти с лични средства на единия съпруг е съпружеска имуществена общност, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди показанията на всички свидетели и да прецени тяхната достоверност с оглед заинтересоваността на някои от свидетелите/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, такива въпроси са въпросите, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай, посочените от касатора правни въпроси не са включени в предмета на спора, тъй като тези въпроси касаят основателността и доказаността на възражението на ответника за трансформация на лични средства при придобиването на делбените имоти по време на брака му с ищцата, което възражение е преклудирано съгласно чл.133 и чл.342 от ГПК /тъй като не е заявено нито с отговора на исковата молба от 23.02.2012 г., нито до приключване на първото съдебно заседание, проведено на 18.04.2012 г./.
Произнасянето на въззивният съд по преклудирано възражение на ответника, само по себе си не включва това възражение в предмета на спора /предметът на спора по иск за делба се определя от изложеното в исковата молба, в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и в първото по делото заседание/. Поради това произнасянето на въззивния съд по такова преклудирано възражение би могло да е основание за допускане на касационно обжалване на решението само в случаите, в които поради разглеждането на преклудираното възражение се е достигнало до постановяване на неправилно въззивно решение и в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК срещу това неправилно въззивно решение като основание за допускане на касационното обжалване са посочени процесуални въпроси, свързани с допуснатите в тази връзка от въззивния съд процесуални нарушения. В конкретния случай, макар като е допуснал и събрал доказателства по преклудирано възражение на ответника и по-късно в решението си е обсъдил тези доказателства, въззивният съд да е допуснал процесуални нарушения /на чл.133, чл.342, чл.266 от ГПК и др./, доколкото тези нарушения не са довели до неправилност на крайния извод на въззивния съд за наличие на съсобственост между страните при равни квоти, то те не са съществени. Поради това и тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на касатора Д. Д. не са посочени процесуалноправни въпроси, свързани с допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в разглеждане и произнасяне по преклудираното възражение, то няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд.
Ответната страна по жалбата не е представила доказателства за направени от нея разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 01.11.2013 г. по гр.д.№ 476 от 2012 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.