3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 28.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 507/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Кооперативен пазар“ ООД, чрез адвокат С. Б. Б., срещу определение № 506 от 28.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 746/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1235 от 18.06.2019 г. по т. д. № 281/2017 г. на Старозагорски окръжен съд в частта за връщане на подадената от същото дружество въззивна жалба вх. № 1221 от 31.01.2019 г. против постановеното по делото решение № 32 от 15.01.2019 г.
Частният касатор поддържа, че определението е недопустимо, тъй като с него е потвърден недопустим съдебен акт. Недопустимостта на последния обосновава с твърдението, че първоинстанционният съд не е компетентен да се произнася по подадената от страната молба за освобождаване от държавна такса, дължима по въззивна жалба. В условията на евентуалност заявява оплакване и за неправилност на обжалваното определение, без да излага конкретни съображения в тази насока.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с твърдението, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, частният касатор поставя въпросите: „1. Кой е компетентният съд да разгледа искане за освобождаване от внасяне на държавна такса при подадена въззивна жалба до въззивния съд против първоинстанционно съдебно решение; 2. Може ли това произнасяне да бъде извършено от първоинстанционния съд при процедиране на въззивната жалба против неговото съдебно решение или разглеждането на това искане е единствено от компетентността на въззивния съд; 3. Разглеждането на това искане от първоинстанционния съд и произнасянето по него допустимо ли е или не.“
Ответниците по частната касационна жалба – Бонка Г. Т., И. Т. И. и Евгений Т. И., всички от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждане № 1235 от 18.06.2019 г. по т. д. № 281/2017 г. на Старозагорски окръжен съд в частта за връщане на подадената от „Кооперативен пазар“ ООД, чрез адвокат С. Б. Б., въззивна жалба вх. № 1221 от 31.01.2019 г., въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса. По отношение искането на страната за освобождаване от заплащането на държавна такса е посочил, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е приложима само за физическите лица, а не и за юридическите лица, какъвто е жалбоподателят.
Отделно от това, решаващият състав е отчел и обстоятелството, че жалбата е подадена от лицето Т. А. Г., която, съгласно вписванията в Търговския регистър, не е легитимирана да представлява дружеството, тъй като от 2011 г. и до момента негов управител е С. Х. К..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като са неотносими към допустимостта на атакуваното въззивно определение. Въпросът дали първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по жалба, подадена срещу постановен от него акт, би бил релевантен към определението, с което е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса, в случая – определение № 421 от 29.03.2019 г. по т. д. № 281/2017 г. на Старозагорски окръжен съд. Предмет на обжалвания въззивен акт обаче не е това определение, а последвалото го разпореждане за връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Поради това, въззивният съд не е следвало да преценява неговата допустимост, а само допустимостта на разпореждането за връщане на жалбата. Оттук и изводът за отсъствие както на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на вероятност въззивното определение да е недопустимо, при наличието на която касационното обжалване би могло да бъде допуснато и по служебна преценка на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 506 от 28.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 746/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: