О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 31.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гр.д. № 4265 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. В. Б. чрез адвокат С. С. от АК-София срещу решение от 17.06.2019 г. по в.гр.д. № 3428/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 06.11.2018 г. по гр.д. № 6102/2018 г. на Софийски районен съд и се отхвърля иск на П. В. Б. против П. Н. К., в качеството му на управител на етажната собственост в София,[жк], [жилищен адрес] с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за сумата 8000 лева, като обезщетение на неимуществени вреди от инцидент с асансьора на входа от 18.02.2017 г., ведно със законната лихва до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, без да е посочен конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно твърди и очевидна неправилност поради нарушение на основни принципи и начала в гражданския процес.
От П. Н. К. чрез адвокат М. Д. от АК-София е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението поради банкетния характер на касационната жалба.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът не установява по делото повредата на асансьора на етажната собственост на 18.02.2017 г., тъй като за това е свидетелствала единствено съпругата на пострадалия, а останалите доказателства не подкрепят тези твърдения, поради което не се доказва причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди на ищеца. Съдът е установил също, че липсва виновно неизпълнение на задълженията от ответника, в качеството му на управител на етажната собственост, тъй като има сключен договор за поддържането, преустройването и ремонтирането на асансьора от 28.12.2015 г., както решение на общото събрание на ЕС от 29.09.2016 г. за монтирането на аварийното осветление и разговорно устройство, поради което претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди от инцидента с асансьора на входа на 18.02.2017 г. е неоснователна.
При проверка на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд е постановеното от надлежен съдебен състав и в рамките на предоставената от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Решението на въззивния съд е и процесуално допустимо. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че предметът на спора се определя от посочените в исковата молба обстоятелства и обема на търсената защита. В случая, касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и неправилно е тълкувал закона, поради което е достигнал до погрешни правни изводи, което обуславя нищожност и недопустимост на обжалваното решение. Тези съображения не могат да бъдат споделени, тъй като тези доводи имат значение само за правилността на решението. Когато съдът се произнася по наведените от ищеца факти и обстоятелства, той не се е произнесъл извън рамките на заявената претенция, за да се приеме, че постановеният съдебен акт е недопустим. От данните по делото не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка със съществуването и упражняването правото на иск, поради което решението на въззивния съд е процесуално допустимо.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност, тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане. Мотивите на решението съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не е налице и явна необоснованост на съдебния акт. Липса нарушение на императивни правни норми от материалния или процесуалния закон, въз основа на които да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, с оглед на което не може да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките и по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, а единствено е посочил, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, което по същество се припокрива с неговите твърдения в касационната жалба. По своето съдържание тези съображения представляват касационни доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а само след евентуалното допускане на решението до касационно обжалване. Позоваването само на касационните основания за неправилност по чл.281 ГПК, в този смисъл, не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на поставен в изложението на касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане до касация, чрез който се определят рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в настоящото производство.
От ответника по касационната жалба П. Н. К. чрез адвокат М. Д. от АК-София е направено искане за разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят в размер на 510 лева с ДДС, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019 г. и фактура от 28.10.2019 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2019 г. по в.гр.д. № 3428/2019 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. В. Б. да заплати на П. Н. К. чрез адвокат М. Д. от АК-София разноски пред касационната инстанция в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.