3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С., 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 240/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. В., Т. И. Т. и М. И. Т. и тримата от [населено място] против решение №1960 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2544/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са възпроизвели текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Посочили са, че „ материално- правния въпрос е този, който е от решаващо значение за определяне размера на всяка една от исковите претенции, а процесуално-правния въпрос е този, на базата на който се определят какви процесуални действия следва да извърши съда, за да стигне до правилното решение и за справедливото обезщетяване на наследниците на пострадалия”. Страната е посочила още, че нито първостепенния, нито въззивния съд били анализирали представено от нея решение на САС., а за процесуланоправния въпрос трябвало да се има предвид ППВС №4/68г., като в това постановление се посочвало какви грешки били допускали съдилищата при прилагане на чл.52 ЗЗД. Посочено е, че „въпросите” били решени в противоречие с практиката на ВКС и на решение на САС. Направено е искане да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т1,2 и 3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.С оглед определената дефинитивност не съставляват такива въпроси общо поддържаните твърдения, очертаващи предмета на спор, но несвързани с решаващите изводи на съда.
Макар и възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторите не са развили каквито и да било доводи относими към тези основания. Не е поставен правен въпрос,нито е сочено конкретно какво от приетото от въззивния съд, противоречи на ППВС №4/68г. и доколкото съдът е изложил мотиви и е анализирал събраните доказателства с оглед определяне размера на обезщетенията не се обосновава извод за такова противоречие. Представеното решение на ВКС, обективиращо казуална практика, съдържа правни мотиви свързани с един от задължителните елементи на фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД- а именно наличие на доказаност на причинна връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат, но то само по себе си не установява основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като, дори и страната е посочила, че такава връзка била доказана по спора, а и съдът е счел иска за основателен. Поради това доводите в тази насока са ирелевантни, а и страната няма правен интерес да насочва към обстоятелства опровергаващи извода на съда за основателност на претенциите. Решението на САС, като подлежащо на касационно обжалване не обективира валидно практика, след като страната не е установила влизането му в сила.Или не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ възпроизведено като текст от касаторите/, предполага обосноваване от тяхна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касаторите за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи.
Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1960 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2544/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: