Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 04.04. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.02.2018година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3378 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. П. срещу въззивно решение № 1940 от 24.03.2017 г. по възз. гр. д. № 9880 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба с участието на Й. Д. Д., както и в частта, с която са определени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот (апартамент в [населено място]), като вместо това е постановено друго, с което са уважени искания на ищците Д. Д. Д. и Й. Д. Д. срещу Н. Б. П. с правно основание чл.30,ал.1 ЗН и е допусната съдебна делба между Д. Д. Д., Й. Д. Д., Т. В. К. и Н. Б. П. на апартамент в [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при квоти, посочени в решението, със запазено пожизнено право на ползване върху 18 /72 (1 /4) идеални части от имота за Л. Д. К. и в частта, с която на основание чл.431,ал.2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.06.2005 г. в частта за горницата над продадените с него 1 /12 идеални части от имота до записаните 5 /24 идеални части.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалите части, с които е отменено първоинстанционното решение, като вместо това е постановено друго, с което : е отхвърлено като неоснователно искането на Е. Й. Д. (починал на 18.06.2015 г. и заместен в хода на въззивното производство от Д. Д. Д. и Й. Д. Д.) срещу Т. В. К. с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на Е. Й. Д. от наследството на Р. Д. Д., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът на Д. Д. Д. и Й. Д. Д. за делба на процесния апартамент срещу Е. Й. Д. и Л. Д. К., и за делба на таванско помещение, избено помещение и пералня и право на собственост върху дворното място.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни Т. В. К., Д. Д. Д. и Й. Д. Д. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски за касационното производство.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за съдебна делба във фазата по допускане на делбата, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Исковете с правно основание чл.34 ЗС са предявени от Д. Д. Д. и Й. Д. Д., в качеството им на наследници по закон на В. Н. Д., Р. Й. Д.- Д. и Й. Д. Д. срещу Т. В. К., Е. Й. Д. и Л. Д. К..
Въззивният съд е приел следното:
Правото на собственост върху процесния апартамент е придобито от Д. И. Д. и В. Н. Д. на основание договор за замяна от 30.10.1971 г. при режим на съпружеска имуществена общност между двамата, прекратена със смъртта на Д. Д. на 07.11.1978 г. На основание чл.14,ал. 7 СК (1968 г. отм.) В. Д. не е получила дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, а останалата в наследството на Д. Д. 1/2 идеална част от процесния имот е придобита при равни дялове от двете му дъщери негови наследници- Р. Й. Д.- Д. и Л. Д. К.. Р. Й. Д.- Д. е починала на 02.03.1993 г. и е оставила за свои наследници по закон Й. Д. Д. – съпруг и синовете Е. Й. Д. и Д. Й. Д., като на основание чл.5,ал.1, вр. чл.9,ал.1 ЗН всеки от тях е получил равна част от останалите в наследството на Р. Д. 1 /4 идеални части от процесния имот, което се равнява на по 1 /12 идеални части за всеки.
През 1999 г. В. Н. Д. и Л. Д. К. са дарили на Т. В. К. притежаваните от тях общо 3 /4 идеални части от процесния имот. Възражението по чл. 30 ЗН на Е. Й. Д. за възстановяване на запазената му част от наследството на баба му В. Н. Д., накърнена с извършеното дарствено разпореждане, е неоснователно като погасено по давност. Възражението е направено едва с въззивната жалба през 2011 г., а петгодишният давностен срок е започнал да тече от датата на смъртта ? на 09.12.2001 г. и е изтекъл на 09.12.2006 г.
Със саморъчно завещание от 24.04.2003 г. Д. Й. Д. завещава в полза на Н. Б. П. цялата притежавана от него 1/12 идеална част. Въззивният съд е намерил за основателно искането на ищците Д. Д. Д. и Й. Д. Д. по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на баща им Д. Й. Д.. Приел е, че наследодателят на ищците се е разпоредил в полза на ответника Н. П. с единственото си имущество, което е равнозначно на универсално разпореждане, и съобразно разрешенията на т.4 на ТР № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС в този случай не е приложимо изискването на чл.30,ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис.
Ответникът Н. П. е придобила на основание договор за продажба от 08.06.2005 г. собствените на Е. Й. Д. 1/12 идеални части от процесния имот, като договорът не е породил вещно-прехвърлително действие за горницата над продадените с него 1/12 идеални части до продадените 5 /24 идеални части от процесния апартамент.
Й. Д. Д. е починал на 19.09.2011 г. (след постановяване на първоинстанционното решение), като е оставил за свои наследници по закон Е. Й. Д. – син и низходящите на сина си Д. Й. Д.- Д. Д. Д.- дъщеря, и Й. Д. Д.- син. Е. Й. Д. е починал на 18.06.2015 г. )в хода на производството пред въззивния съд), като е оставил за свои наследници по закон низходящите на брат си Д. Й. Д.- Д. Д. Д. и Й. Д. Д., които на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1 ЗН са наследили общо притежаваните от Е. Й. Д. 1/24 идеални части от процесния имот.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.):
1. Когато въззивният съд приема, че представени по делото доказателства са ирелевантни за спора, длъжен ли е да посочи кои са тези доказателства и защо ги приема за ирелевантни?
Въпросът не е свързан с довод за необсъдено конкретно доказателство, което има значение за спора.
Въпросът е свързан с изречение в мотивите на въззивния съд, цитирано извън контекста на мотивите (обсъдени в основната си част по-горе), с което завършва установяването на фактическата обстановка (което следва обсъждането на доказателствата за релевантните за спора факти), със съдържание, че други относими доказателства не са ангажирани от страните, а необсъдените такива съдът счита за ирелевантни за спора.
Въпросът не е обуславящ за изхода от спора. Обуславящ е въпросът дали въззивният съд е обсъдил допустимите, относими и необходими доказателства за релевантните за спора факти /обстоятелства и по-конкретно тези, на които се е позовала жалбоподателката), а не дали е описал доказателствата за обстоятелства, които нямат значение за спора и дали е обосновал защо са без значение.
2. Ако само част от продаден имот принадлежи на трето лице по смисъла на чл.190,ал.1 ЗЗД, има ли право друг правен субект, освен купувача на този имот да поиска разваляне на продажбата?
Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не е приел, че е осъществен фактическият състав на разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между купувача Н. П. и продавача Е. Й. Д., а е приел, че продавачът е прехвърлил само притежаващите от него 1 /12 идеални части от имота съобразно правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава (nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet).
Въззивният съд не е обсъждал разваляне на договор и не е следвало да обсъжда, доколкото по делото не е разглеждан предявен иск на купувач за разваляне на покупко-продажба по съдебен ред и обезщетение на основание чл.190 ЗЗД.
Обсъждана е хипотеза на сключване на договор за покупко-продажба за прехвърляне на повече права (повече идеални части) от имот, отколкото продавачът има и е направен извод, че сделката няма прехвърлителен ефект за разликата над притежаваните права.
3. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 854 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 578 /2010 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което не е нищожен договор за покупко-продажба, сключен с несобственик. Сочи, че въззивният съд е приел обратното, тъй като е намерил, че процесният договор не е породил вещно-прехвърлително действие.
Видно от изложеното въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а обратно на твърденията му и в съответствие със съдебната практика договорът е приет за валиден.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответника в това производство Т. В. К. за осъждане на жалбоподателката да му заплати сумата 1700 лева, съгласно списък за разноски, е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Искането на Д. Д. Д. и Й. Д. Д. за присъждане на разноски не е придружено със списък за разноски, нито с доказателства за направени разноски, поради което е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1940 от 24.03.2017 г. по възз. гр. д. № 9880 /2012 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Н. Б. П. да заплати на Т. В. К. сумата 1700 (хиляда и седемстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2