О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София 06.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6068/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Р., [населено място], [община], подадена от пълномощника и адвокат Н. Х., срещу въззивно решение №153 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 199/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №632 от 15.11.2012 г. по гр. дело № 428/2012 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. М. Д. иск за обявяване на основание чл.42, б. „б” ЗН саморъчно завещание на А. Г. А. от 16.06.2003 г. за нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Въззивният съд е приел, че ръкописният текст и подписът за „завещател” в саморъчното завещание са изпълнени от А. Г. А. съобразно установеното от приетите по делото графологически експертизи. Последните са изготвени чрез анализ на почерка и подписа на завещателя въз основа на разнообразни сравнителни образци.
Ответницата по касационната жалба С. М. Д., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси за това може ли да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване е установена автентичността на завещанието, ако част от сравнителните образци не са подписани и написани от завещателя; трябва ли въззивният съд да извърши съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото; може ли съдът да възприеме само част от заключенията на вещите лица; при противоречие между писмените заключения на вещите лица и устните им обяснения длъжен ли е съдът да постави допълнителни въпроси и да назначи повторна експертиза и дали е допустимо да бъде назначен за вещо лице експерт, който не притежава специална компетентност в необходимата област на науката. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №153 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 199/2013 г. на Пернишкия окръжен съд Повдигнатите въпроси, с изключение на последните два, са обусловили изхода на делото. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, защото е съобразена трайно установената съдебна практика. Според нея когато въззивният съд решава делото по същество е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Възможно е част от сравнителните образци да не са подписани и написани от завещателя, но да бъде установена по безспорен начин автентичността на завещанието. Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът може да възприеме само част от заключенията на вещите лица след като обсъди същите заедно с другите доказателства по делото. Въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от фактите за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по повдигнатите въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика. Последните два повдигнати въпроси са неотносими, защото няма противоречие между писмените заключения на вещите лица и устните им обяснения, а назначените експерти са притежавали специална компетентност в областта на графическото /почерково/ изследване на ръкописен текст и подпис.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №153 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 199/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.