4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 06.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3755 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10893/09.07.2019 г. на С. Ф., представляван от адв. Л. К., срещу въззивно решение № V–49/21.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1031/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С обжалваното решение частично е отменено решение № 934/16.05.2018 г. по гр.д. № 5883/2017 г. на Районен съд – Бургас и ответното дружество „Сичес Полска СП З.О.О.“ е осъдено да заплати на жалбоподателя възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивни дни и през дните на официални празници за периода от 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. и обезщетение за забава за времето 10.11.2014 г. – 09.08.2017 г. общо в размер на сумата 414,84 лв., след уважено възражение за прихващане на вземането за възнаграждение за извънреден труд в размер на 5 572, 39 лв. със сумата 5 157,55 лв. – разходи на работодателя за настаняването на работника в хотел за срока на трудовия договор, разходи за храна и транспорт. Главницата е присъдена със законната лихва върху нея от 09.08.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: „Допустимо ли е прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане?“ – сочи се противоречие с решение № 43/28.07.2016 г. по т.д. № 3549/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.; „Извънредният труд извън предвидения несеквестируем доход съгласно чл. 446 ГПК ли е ?“ – твърди се противоречие с решение № 241/07.01.2015 г. по гр.д. № 3269/2014 г. на ВКС, III г.о.
Ответната страна по жалбата –„Сичес Полска СП З.О.О.“ не е взела становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С решението в обжалваната му част въззивният съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл. 262 КТ, предявен от С. Ф. против „Сичес Полска СП. З.О.О.“ за заплащане на сумата общо 5 572,39 лв. – възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд по време на действие на трудовия му договор и обезщетение за забава за периода 10.11.2014 г. – 09.08.2017 г.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивната инстанция е приела, че уговореното в трудовия договор 8-часово работно време за работника е превишено, като е установено полагането на извънреден труд: за м. юли 2014 год. – 12 часа извънреден труд в работни дни и 10 часа извънреден труд през почивни дни; за м. август 2014 г. – 20 часа извънреден труд в работни дни и 20 часа извънреден труд през почивни дни; за м. септември 2014 г. – 16 часа извънреден труд в работни дни, 15 часа извънреден труд през почивни дни и 9 часа извънреден труд на официален празник (22.09.2014 г.); за м.октомври 2014 г. – 23 часа извънреден труд в работни дни и 19 часа извънреден труд през почивни дни. С приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че общият размер на възнаграждението за извънреден труд и обезщетението за забава възлиза на сумата 5 572,39 лв. Същевременно, за основателно е прието направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 5 157,55 лева, представляваща извършени от работодателя плащания за хотел, храна и транспорт на работника за срока на договора. Съдът е посочил, че съгласно сключения трудов договор не се установява работодателят да е имал задължение да плаща такива разходи вместо работника, поради което с посочената сума последният се е обогатил неоснователно. Съобразявайки разпоредбата на чл.446 ГПК, въззивният съд е приел, че вземанията на ищеца за извънреден труд по месеци след добавяне към тях на останалата част от полученото трудово възнаграждение (предвид начина на формиране общия размер на работната заплата съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) са извън несеквестируемия доход на лицето. Поради това, налице са условията за извършване на компенсация между дължимите на работника суми и претендираните от дружеството-работодател вземания и претенцията на ищеца след прихващането е основателна до размера на сумата 414, 84 лв.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане касационното обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос в изложението не обуславя допускането на касационния контрол. Съдът по същество не е приел, че е допустимо извършване на прихващане с недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане, а е приел, че вземането на ответното дружество срещу работника е заявено надлежно в отговора на исковата молба, изложени са твърдения за правнорелевантните факти, от които то е възникнало и тези факти са установени по безспорен начин от събраните по делото доказателства. В този смисъл, противоречие на въззивното решение с постановеното решение № 43/28.07.2016 г. по т.д. № 3549/ 2014г., II т.о. на ВКС не е налице, тъй като в случая ответникът своевременно е противопоставил (при условията на евентуалност) възражение за прихващане, конкретизирано по вид, размер и основание.
Липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване и по втория въпрос. Въззивният съд е приел, че месечното трудово възнаграждение на ищеца надвишава несеквестируемия доход по чл.446 ГПК и поради това са налице условията за компенсиране с насрещното вземане на работодателя. Този извод не противоречи на цитираното в изложението на касатора решение № 241/07.01.2015 г. по гр.д. № 3269/ 2014 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че вземането за трудово възнаграждение е уредено от процесуалния закон като частично несеквестируемо – чл. 446, ал.1 ГПК, а материалният закон забранява да се извършва компенсация с несеквестируемата част от такова вземане без съгласието на кредитора – чл. 105 ЗЗД. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с тази практика, а напротив – като е взел предвид размера на уговореното от страните месечно трудово възнаграждение в чл.5 от трудовия договор, към което се добавя възнаграждението за извънреден труд е приел, че същото надвишава несеквестируемия доход на ищеца, поради което не се нарушават правилата по чл.446 ГПК и липсват пречки за прихващане на двете насрещни задължения.
С оглед на изложеното, не се установяват предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V – 49/21.06.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1031/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.