4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 08.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 984/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. С. С. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. К. от Б., срещу определение № 1 564 от 04.10.2010 г. на Б. окръжен съд, постановено по ч .гр. д. № 1 600/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 14 488 от 20.07.2010 г. на Районен съд[населено място], с което е прекратено производството по гр. д. № 3 138/2010 г. по описа на същия съд и е изпратено по подсъдност на Районен съд[населено място].
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил по делото определение № 735 от 21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК, І – во отд. и определение № 236 от 24.02.2010 г. по ч. т. д. № 886/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ – ро отд. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 3 138/2010 г. е образувано пред Б. районен съд по предявен от Н. Д. Д., М. П. П. и П. А. Р. срещу „О. застрахователна компания”[населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение. При условията на евентуалност ищците са предявили и иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента Д. С. С. от[населено място]. В срока за отговора по чл. 131 ГПК ответникът по главния иск – [фирма][населено място] е направил възражение за неподсъдност на делото пред БРС, с искане делото да бъде изпратено на С. районен съд, в чийто район е седалището на предпочитания ответник. С определение № 14 488/20.07.2010 г. БРС е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на СРС. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба от Д. С. С.. С определение № 1 564/04.10.2010 г. въззивният съд е потвърдил определението на Б. районен съд.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил процесуалноправния въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и е свързан с местната компетентност на първоинстанционния съд по предявени в евентуално съединение искове за обезщетение от увреденото лице при ПТП срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” и срещу прекия причинител на вредите.
По отношение на така поставения въпрос обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание при условия на евентуалност, местната подсъдност следва да бъде съобразена с главния иск при приложимост на разпоредбата на чл. 105 и чл. 108 ГПК в в случая това е С. районен съд, в района на който се намира седалището на застрахователя, който е ответник по главния иск. В този смисъл е приложеното към частната жалба определение № 735/21.12.2009 г. по ч. т. д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК – І т.о., постановено по реда на новия ГПК, на което обжалваното определение не противоречи.
Действително, с разпоредбата на чл. 113 ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребител да бъдат предявени и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност е изборна, същата дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПК и е предоставена в полза на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с качеството си на потребител, позовавайки се на разпоредбата на чл. 113 ГПК, каквото в случая не е налице. В тази връзка в определение № 158/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира само при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 116 ГПК, тъй като в случая не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание при условие на евентуалност, като ищецът сам е посочил предпочитания от него ответник – „О. застрахователна компания”[населено място]. В този смисъл е и определение № 236/24.02.2010 г. по ч. т. д. № 886/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Представените от жалбоподателя определения на Върховен касационен съд не си противоречат, тъй като в тях подсъдността е определена на различни основания – в единия случай – по чл. 113 ГПК, а в другия – по седалището на ответника – чл. 108 ГПК, с оглед направено от същия възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК. Това налага извода, че не е налице противоречива съдебна практика по сочения от жалбоподателя въпрос, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми. В случая цитираните процесуални норми, регламентиращи местната подсъдност са пределно ясни и по приложението им е налице задължителна съдебна практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Б. окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 564 от 04.10.2010 г. на Б. окръжен съд, постановено по ч .гр. д. № 1 600/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: