О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 12.03.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5238 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. М., В. М. М. ,Антоанета А. М. и С. М. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 03.06.2008г. по гр.д. №3077/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че по съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.79,ал.2 ЗС и чл.70,ал.1 ЗС въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така,че въпросите за преценка на доказателствата и разпределяне на доказателствената тежест при направено оспорване автентичността на документ,както и по приложението на чл.26 ЗЗД са решавани противоречиво от съдилищата, както и че въпросът дали допусната грешка при изповядване на сделка води до нищожност на договора поради липса на предмет е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационна жалба С. С. М. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 03.06.2008г. по гр.д. №3077/2007г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на Н. А. М., В. М. М. ,Антоанета А. М. и С. М. М. ,че С. С. М. е собственик на дворно място с площ от 550кв.м.,съставляващо УПИ ХІV-1810а,кв.66 по плана на гр. Б.,заедно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 69.83кв.м. и Н. А. М.,Валентин М. М. ,Антоанета А. М. и С. М. М. са осъдени на основание чл.108 ЗС да й предадат владението на имота.
Прието е,че С. С. е придобила правото на собственост върху имота по договор за дарение,сключен на 12. ХІ.1996г. /н.а. №133,том LLХІХ,н.д. №23601/96г./,с който имотът й е дарен от Е. А. В. Направеното оспорване на автентичността на подписа на Е. А. под н.а. №133 е прието за недоказано,тъй като изслушаните по делото съдебно-почеркови експертизи не опровергават материалната доказателствена сила на акта,който в оспорената част представлява официален удостоверителен документ-нотариусът е удостоверил, че същият е подписан от Е. А. в подтвърждение на волята й да дари имота. Прието е също така,че представеният по делото н.а. №56,том LХХІV,н.д. №14345/1997г.,съставен на 18.06.1997г. не удостоверява извършена от Е. А. в полза на Н. М. и А. М. продажба на процесния имот,тъй като в същия като предмет на разпореждане е посочен парцел **** в кв.66 с построената в него жилищна сграда на етаж и полуетаж. Прието е,че договорът е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД-има за предмет несъществуваща съвкупност от вещи-дворното място,описано в същия е съседно на процесното, а сградата се намира в другия имот. Възражението на Н. и А. М. за изтекла в тяхна полза придобивна давност е прието за неоснователно,тъй като нямат качеството добросъвестни владелци, доколкото основават владението си на нищожен договор,а 10-годишният давностен срок,с изтичането на който е възможно да придобият имота е прекъснат на 26.09.2001г. с предявяването на иска.
Съществените въпроси,посочени от касаторите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаят приложението на разпоредбите на чл.79,ал.2 ЗС и чл.70,ал.1 ЗС,основанията за нищожност на договор за продажба и разпределението на доказателствената тежест при оспорване автентичността на документ. Поставя се въпросът кога е налице добросъвестно владение по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС,като се твърди,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,а именно с даденото в Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС разрешение.
В Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС,т.3 са дадени задължителни за съдилищата указания досежно правните основания,при наличието на които може да е налице добросъвестно владение,като е прието, че нищожните сделки не могат по начало да бъдат основание за упражнявана на добросъвестно владение,с изключение на изрично предвидената в разпоредбата на чл.70,ал.1 ЗС хипотеза на опорочена форма за валидност. Именно в съответствие с тези указания въззивният съд е приел,че доколкото сключеният на 18.06.1997г. договор за продажба е нищожен,същият не може да послужи като основание за добросъвестно владение и в този смисъл не е налице противоречие с практиката на ВКС в твърдения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл. Друг е въпросът , касаещ самото наличие на порок,обуславящ нищожността на договора. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи,че въпросът дали посочването на друг номер на парцел **** нотариалния акт,когато се дължи на грешка, обуславя нищожност на договора поради липса на предмет,е решаван противоречиво от съдилищата,тъй като този въпрос,както и въпросът за преценката на доказателствата и разпределяне доказателствената тежест при направено оспорване автентичността на документ са разрешени по различен начин в решенията на първоинстанционния и на въззивния съд. Противоречивото разрешаване на един въпрос от първоинстанционния и от въззивния съд в рамките на едно и също исково производство обаче не представлява противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като по смисъла на тази разпоредба един въпрос се разрешава противоречиво само ако са налице различни влезли в сила и ползуващи се със сила на присъдено нещо съдебни актове по различни дела. Наличие на подобни актове не се твърди в изложението,нито такива са представени от касаторите,поради което следва да се приеме,че наличието на соченото в изложението основание за допускане на касационното обжалване по тези два въпроса не е налице.
Поддържа се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,че въпросът дали допусната при изповядването на една сделка грешка,касаеща индивидуализацията на имота,предмет на разпореждане,води до нищожност на договора поради липса на предмет е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място следва да се отбележи,че изводът на въззивния съд за нищожност на сключения на 18.06.1997г. договор за продажба не е основан на установения по делото факт,че в нотариалния акт е посочен номер на друг парцел,различен от процесния,а на приетото за установено обстоятелство,че посочената в нотариалния акт съвкупност от вещи /дворно място и сграда/ не съществува реално. Освен това разпоредбите,установяващи реда,по който следва да бъде поправена допусната при изповядването на една сделка по нотариален ред грешки /чл.475,ал.3 ГПК/отм./ са ясни,не се нуждаят от тълкуване,не са нови и се прилагат непротиворечиво от съдилищата. Даваните от съдилищата различни разрешения по поставените в изложението въпроси са обусловени от различните фактически констатации по конкретните дела,което обаче не сочи нито на наличие на противоречива практика,нито на необходимост от тълкуване на приложимия закон. Поради това настоящият състав приема,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.06.2008г. по гр.д. №3077/2007г. по описа на Софисйки градски съд,ІV-Д отделение по подадената от Н. А. М., В. М. М. ,Антоанета А. М. и С. М. М. касационна жалба вх. № 20892/25.07.2008г.
Председател:
Членове: