О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3368/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П., И. А. В. , Б. П. В. , И. Ц. Н. , Г. Ц. П. , В. А. Л. , Д. М. П. , В. М. П. , А. В. Х. , Ц. В. Н. против решение № 792/29.05.2008г., постановено по гр.д. № 163/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 333/20.09.2007г., по гр.д. № 514/2006г. на РС М. С последното е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС против Ц. Т. Й. , Г. Н. Т. , П. И. Н. , Т. И. Т. , Н. К. Н. и И. К. Н. досежно УПИ ХVІІІ, отреден за имот № 274 от кв. 32 по плана на с. Х., община Р., ведно с построените в него сгради и за отмяна на основание чл. 431 ал.2 от ГПК на н.а. № 70,т.ІІ/14.09.1992г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците не се лигитимират като собственици, тъй като записването в разписната книга по плана от 1928г. на имота на името на наследодателят им П. Х. не е било достатъчно, за да го лигитимира като собственик, а от 1947г. установеното от него владение е било прекъснато и такова е установила наследодателката на ответниците П, на която е записан имота по плана от 1993г.
В касационната жалба, касаторите не са формулирали основният процесуален въпрос, който искат да бъде разрешен в настоящото производство. В изложението към нея формулирано разбирането им, че при еднакви документи, каквито са скиците по плана от 1928г. и по плана от 1993г. първия по време е и пръв по право и че “липсата на добросъвестност е абсолютно основание за невъзможност за придобиване на имот на оригинерно основание”, като за това разбиране се позовава на нормата на чл. 80, ал.2 от ЗС Не посочва основание за допускане до касация, но явно има предвид необходимост от тълкуване на посочената норма
О. по касация оспорват допускането на жалбата до разглеждане и доводите й по същество.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба материално правни въпроси не са съществени, тъй като от отговора им не зависи изхода от правния спор. Правилото пръв по време е и пръв по право се отнася за поредността на вписването в имотния регистър. Той обаче не важи при уреждане на отношенията, възникнали по повод фактическото състояние владение. За защитата на установено вече владение, законодателят е предвидил специална уредба – чл. 75 и 76 от ЗС, за която е уредил и особено исково производство по ГПК. Разрешението, включително и във времево отношение тук е различно. Извлеченото от касаторите “правило”, цитирано по-горе дословно, не намира опора нито в теорията, нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика.становяване на обикновено владение по чл. 68 от ЗС може да стане със всякакви действия, включително и чрез окупация. Това е и най-честия случай. Начинът на установяване на обикновено владение е без значение за трансформирането му от фактическо състояние в право на собственост, защото той не е част от елементите на владението – субективния /анимус/ и обективния/корпус/. В чл. 79 от ЗС законодателят изисква за придобиване по давност установеното владение да е явно спокойно и непрекъснато в продължение на десет години, но не определя как – чрез какви действия то следва да е установено. /Ако е упражненото насилие в такъв момент то се санкционира по друг ред/ С. за добросъвестното владение, законодателят изисква то да е основано на акт, годен да направи владелеца собственик /сделка, административен акт/, но преминаването на собствеността да не е настъпил поради това, че праводателят не е собственик, или защото е била опорочена формата. Добросъвестността в този случай се състои в това, че придобилия владението не е знаел за порочността на основанието си към момента на възникването му. Касаторите обаче не са се позовали, а и не излагат твърдения за наличие на елементите на добросъвестно владение като придобивно основание. Те са се позовали на обикновено владение, въпреки, че още 1947г. наследодателят им е изгубил владението върху имота. Следва да се отбележи, че понятието “добросъвестност” в правото е различно от житейското понятие за добросъвестност. По изложените съображения съдът приема че с касационната жалба не е повдигнат съществен материално правен въпрос, което е основание тя да не бъде допусната до разглеждане.
Позоваването на нормата на чл. 80, ал.2 от ЗС и искането същата да бъде тълкувана по аналогия и за недвижимите имоти е абсолютно неоснователно, тъй като нормата е достатъчно ясна и категорична и съобразно съдържанието й, се прилага само за движимите вещи. Тя урежда добросъвестното владение на движима вещ, а предмет на делото е недвижим имот, към който тя е неприложима. Както вече се посочи, добросъвестното владение върху недвижим имот се урежда от друг текст /чл. 69 от ЗС/ и по друг начин. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Д. П. П., И. А. В. , Б. П. В. , И. Ц. Н. , Г. Ц. П. , В. А. Л. , Д. М. П. , В. М. П. , А. В. Х. , Ц. В. Н. против решение № 792/29.05.2008г., постановено по гр.д. № 163/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 333/20.09.2007г., по гр.д. № 514/2006г. на Районен съд – М.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: