О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 646 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „А” О. , гр. В. ч. процесуален представител адв. Аршалуис Е. К. и „Т” ЕО. , гр. В. ч. процесуален представител адв. П срещу решение № 128 от 10.06.2008г. по в. т. дело № 169/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
С въззивното решение е отменено решение № 81 от 15.02.2008г. по т. дело № 892/2007г. на Окръжен съд Варна, търговско отделение в отхвърлителната му част до размер 13 200 евро и в осъдителната му част за разноските за разликата над 2 960,50 лв. до 3 915 лв., „Т” ЕО. , гр. В. е осъдено да заплати на „А” О. , гр. В. сумата 13 200 евро – неустойка за неизпълнение на задълженията по договор за поръчка от 21.05.2007г. на основание чл. 12 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2007г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от „А” О. , гр. В. срещу „Т” ЕО. , гр. В. иск за разликата над 13 200 евро до 83 968,50 евро, дължима като неустойка за неизпълнение на задълженията по договор за поръчка от 21.05.2007г. на основание чл. 12 от договора, и изцяло иск за сумата 15 360 евро – неустойка за забавено изпълнение на задължението за изплащане на възнаграждение по договор за поръчка от 21.05.2007г. за периода от 06.08.2007г. до 10.10.2007г. на основание чл. 13 от договора, и са присъдени разноски в размер 2 960,50 лв.
Касаторът „А” О. , гр. В. поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в приложение към касационната жалба касаторът е изложил основания за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по отношение на тълкуване на договора, установяване на функцията на неустойката и дължимостта на мораторната неустойка и го е решил в противоречие с практиката на ВС и ВКС на РБ. По отношение на тълкуване на договора и установяване на функцията на неустойката касаторът се позовава на решение № 5 от 25.01.1995г. по гр. д. № 984/1994г. на ВС на РБ, V г. о. и решение № 451 от 09.01.2004г. по гр. д. № 162/2003г. на ВКС, І г. о., а относно дължимостта на мораторната неустойка цитира решение № 1* от 03.10.2002г. по гр. д. № 2313/2001г. на ВКС, V г. о.
Касаторът „Т” ЕО. , гр. С. поддържа, че въззивното решение в осъдителната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в приложение към касационната жалба касаторът е изложил основания за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: относно действието на договора в противоречие с практиката на ВКС по отношение на действието на сделка, сключена под отлагателно условие /решение № 979/2008г. по т. дело № 541/2007г. на ВКС, ТК/; относно размера на неустойката по чл. 12 от договора в противоречие с решение № 568/03.06.2005г. по т. дело № 885/2004г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; относно нищожността на клаузата за неустойка /решение № 544/2006г. по т. дело № 31/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 173/2004г. по гр. д. № 788/2003г. на ВКС, ТК/. Релевиран е довод, че въпросът дали възложителят /ответникът по иска/ е обвързан безсрочно със задължението да не сключва с продавача договори за имота – предмет на договора за поръчка, без посредничеството на ищеца, ако не е уговорен срок за заявяване на желанието на възложителя да закупи имота при условията на договора за поръчка, е от значение за точното прилагане на закона.
„А” О. , гр. В. оспорва касационната жалба на „Т” ЕО. , гр. С. и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част, тъй като същото не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Договорът за поръчка не е сключен под отлагателно условие, поради което цитираната от ответника по исковата молба практика е неотносима. Поради това, че не е присъдена неустойка за забава, твърдяното противоречие с практиката относно нищожността на уговорката поради противоречието й с добрите нрави не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Твърди се освен това, че посочената практика не отразява трайната практика на съдилищата. Изложени са съображения, че решението не би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, предвид тяхната редовност – подадени са от легитимирани страни в законния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да направи извод, че ответникът по иска „Т” ЕО. , гр. В. следва да заплати неустойката, предвидена в чл. 12 от договора за поръчка, въззивният съд е приел, че ищецът е предприел изпълнение на задълженията си по договора, като е предложил имота на ответника, запознал го е с наличната документация и за продължаване на действията си се е нуждаел от потвърждение от страна на ответника, че желае да закупи имота. Изложил е съображения, че ответникът, сключвайки със собствениците предварителен, а впоследствие и окончателен договор, е показал, че интересът му към имота не е отпаднал, но въпреки това не е изпълнил задължението си да уведоми посредника за намерението си да купи имота, нито е поискал от посредника съдействие за предоговаряне на цената и няма данни такова съдействие да е отказано. Според въззивната инстанция договорната обвързаност с ищеца е задължила ответника да се съобразява с поетите задължения, независимо от това дали собствениците са се свързали с него, но вместо това ответникът е пристъпил към преки преговори с продавачите.
По отношение на дължимия размер на неустойката по чл. 12 от договора Апелативен съд Варна, тълкувайки действителната обща воля на страните, е приел, че неустойката е уговорена в размер на дължимото възнаграждение, увеличено с 10%, поради което е направил извода, че искът е доказан до размер 13 200 евро.
Относно иска за неустойка по чл. 13 от договора за поръчка решаващият съдебен състав е изложил съображения, че тази неустойка е мораторна и може да се търси в случаите, когато кредиторът не е загубил интерес от изпълнението или когато то е престирано със забава, защото нейната функция е да обезщети вредите от закъснялото плащане на дължимото по договора възнаграждение. Поради това, че до сключване на предварителен и окончателен договор с посредничеството на ищеца не се е стигнало, макар и не по негова вина, възнаграждение не се дължи, вместо него ищецът има право на обезщетение под формата на компенсаторна неустойка, но не и на неустойка за забава.
По касационната жалба на ответника „Т” ЕО. , гр. В.
Същественият според касатора „Т” ЕО. материалноправен въпрос относно действието на договора не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът от кога действа сключеният между съконтрахентите договор е от значение за всеки отделен случай и се решава въз основа на конкретния договор. Въззивната инстанция, анализирайки договорните клаузи, е приела, че възложителят се е задължил да се въздържа от пряко договаряне със собствениците – продавачи на имота и при неизпълнение на това задължение дължи уговорената в чл. 12 неустойка. Този извод съответства на разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 12 от договора. Поради това, че договорът е произвел действие с неговото сключване, цитираното решение № 979/2008г. по т. дело № 541/2007г. на ВКС, ТК не намира приложение, тъй като същото се отнася до сделка, сключена под отлагателно условие.
Неоснователен е доводът, че същественият материалноправен въпрос относно размера на неустойката по чл. 12 от договора за поръчка е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че размерът на неустойката по чл. 12 от договора е 13 200 евро, която сума е определена на база на уговореното възнаграждение, увеличено с 10%. Неустойката по чл. 12 от договора за поръчка има компенсаторен характер, поради което правилно решаващият съдебен състав е определил нейния размер като се е съобразил и с договорната клауза. Позоваването на решение № 568/03.06.2005г. по т. дело № 885/2004г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е неоснователно, тъй като с обжалваното въззивно решение не са уважени иск за реално изпълнение на дължимия по договора резултат и иск за компенсаторна неустойка, т. е. не е присъдено възнаграждение и неустойка, а е разгледан и уважен само иск за заплащане на компенсаторна неустойка в размер на увеличеното с 10% възнаграждение съгласно чл. 12 от договора за поръчка.
Касаторът е релевирал довод, че въпросът за нищожността на клаузата за неустойка е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа становище, че клаузата за неустойка по чл. 12 от договора е нищожна поради нищожността на разпоредбата на чл. 14 от договора и уговорената с нея неустойка за забава като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и в тази насока цитира решение № 544/2006г. по т. дело № 31/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 173/2004г. по гр. д. № 788/2003г. на ВКС, ТК. Този довод е в противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Посочената от касатора съдебна практика се отнася до неустойка, уговорена като процент от определена или определяема сума на ден без краен срок, за който да бъде начислявана. В настоящия случай претендираната неустойка по чл. 12 от договора за поръчка не е за забава и не е определена като процент от сума за всеки просрочен ден, поради което цитираните съдебни актове са неотносими.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на решението в осъдителната му част. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът дали възложителят /ответникът по исковата молба/ е обвързан безсрочно със задължението да не сключва с продавача договори за имота – предмет на договора за поръчка, без посредничеството на ищеца, ако не е уговорен срок за заявяване на желанието на възложителя да закупи имота при условията на договора за поръчка, е от значение за конкретния казус, решава се въз основа на конкретните договорни клаузи, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По касационната жалба на ищеца „А” О. , гр. В.
Неоснователен е доводът за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на тълкуването на договора и установяване на функцията на неустойката. Тълкуването на договора е извършено от решаващия съдебен състав при спазване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и в този смисъл в съответствие с постоянната практика на ВКС и не е в противоречие с решение № 451 от 09.01.2004г. по гр. д. № 162/2003г. на ВКС, І г. о. Функцията на претендираната по чл. 12 от договора неустойка като компенсаторна, уговорена за пълно неизпълнение, функцията на неустойката за забава по чл. 13 от договора и техният обезщетителен характер като служещи за обезщетение за вредите от неизпълнението без да се доказват са изяснени правилно от въззивната инстанция съобразно теорията и съдебната практика. Поради това позоваването на противоречие с решение № 5 от 25.01.1995г. по гр. д. № 984/1994г. на ВС на РБ, V г. о. е неоснователно.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК на решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата 15 360 евро – неустойка за забавено изпълнение на задължението за изплащане на възнаграждение по договор за поръчка от 21.05.2007г. за периода от 06.08.2007г. до 10.10.2007г. на основание чл. 13 от договора. Въпросът дължи ли се уговорената в чл. 13 от договора мораторна неустойка и за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е решен в съответствие с практиката на ВС и ВКС. За отговорността на ответника по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 13 от договора за поръчка е необходимо да е възникнал правопораждащият факт – неизпълнението на първичното задължение, т. е. за ответника да е възникнало задължението да заплати на ищеца уговореното в чл. 2 от договора възнаграждение и то да не е изпълнено на падежа. Поради обстоятелството, че заплащането на уговореното възнаграждение е в зависимост от сключването на предварителен и окончателен договор със съдействието на ищеца, а такива договори са сключени директно между ответника и продавачите като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 6 от договора, то плащане на възнаграждение не се дължи. Вместо възнаграждението е уговорена компенсаторна неустойка в размер на възнаграждението, увеличено с 10%, която е присъдена с обжалвания съдебен акт. Позоваването на решение № 1* от 03.10.2002г. по гр. д. № 2313/2001г. на ВКС, V г. о. е неоснователно, тъй като същото се отнася до присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на конкретно уговорена неустойка и дължима на определен падеж, какъвто не е настоящият случай. С разпоредбата на чл. 13 от договора за поръчка не е уговорена неустойка за забава за неизпълнение на задължението по чл. 12 от договора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационните жалби и изложенията основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 10.06.2008г. по в. т. дело № 169/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.