О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 10,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 954 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2257/6.ІV.2009 г. на „М” ООД-гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. С. от АК-Пазарджик /редовно упълномощен на 10.ІV.2009 г./, против решение № 7 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 27.ІІІ.09 г., постановено по гр. д. № 730/08 г., с което е бил уважен конститутивен иск на „К” ООД-гр. София с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД посредством обявяването за окончателен на сключеният между страните по спора предварителен договор от дата 15.ІV.2003 г. с предмет обещанието за продажба на 2/3 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ-ХХІV, отреден за имот с пл. № 3* от кв. 258 по ПУП на гр. П., ведно с 14 офиса в изградената в този терен „монолитна многофункционална седеметажна сграда”.
Оплакванията на търговеца-касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед това се претендира обезсилването му, респ. неговото касиране. Същите оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение касаторът поддържа и в т.нар. своя „допълнителна касационна жалба” от 17.ІV.2009 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „М” ООД-гр. Пазарджик обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на алтернативно дадените предпоставки по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд „се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен проблем по прилагането на чл. 19, ал. 3 ЗЗД”, който бил решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановките по т. 12 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК. От друга страна, с цитираните и приложени към изложението две решения на отделни състави на ВС на НРБ, както следва: 1/ Р. № 2301/23. ХІ.1955 г. по гр.д. № 5815/1955 г. на ІV-то г.о. и 2/ Решение № 1419/23.VІІ.1959 г. по гр.д. № 3635/59 г. на ІІІ-то г.о., се решавал противоречиво „спора между страните” при наличието на уговорена в предварителния договор валидна клауза за отмятане „пишманлък”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „К”ООД-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „М” ООД-гр. Пазарджик.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на търговеца-настоящ касатор И. Г. П. от гр. П. не е ангажирал становище.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „М” ООД-гр. Пазарджик ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В конкретния случай касаторът „М” ООД-гр. Пазарджик изобщо не е посочил главното основание за допустимост на касационното обжалване: въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл и той/те да се е оказал решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или същият /същите/ да е такъв, който е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Вместо това в изложението на „М” О. се говори общо за „проблем по прилагането на чл. 19, ал. 3 ЗЗД” или за „спор, решен в противоречие с досегашната практика на съдилищата” – основания, каквито текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче не познава.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № /09 г., не друг, а касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, като същевременно служебно следи за допустимостта на обжалваното решение на въззивния съд.
Във връзка с последното и при направен от търговеца-настоящ касатор изричен довод за такъв порок /недопустимост/ на обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд: вследствие несвоевременно изпълнение на дадени от първостепенния съд по реда на чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./ указания за поправяне недостатъци на въззивната жалба, не се констатира обжалваното решение да е постановено по нередовна такава. Напротив, с подаване по пощата на 9.V.2008 г. на въззивната жалба на „К” ООД-София е бил спазен 14-дневният преклузивен срок по чл. 197 ГПК /отм./, понеже той е започнал да тече след датата 25.ІV.08 г., когато това д-во е получило съобщение за изготвяне на първоинстанционното решение. В процедурата по оставянето й без движение за внасяне на дължимата по с/ка на въззивната инстанция д.т. от 676 лв. Пазарджишкият ОС правилно /законосъобразно/ е предприел повторно връчване на съобщението за дадените в този смисъл указания, тъй като освен адрес на управлението си, „К” ООД-гр. София е имало и надлежно посочен още с исковата си молба съдебен адрес в същия град /.. чл. 42, ал. 1 ГПК-отм./.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „М” ООД-гр. Пазарджик въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 27.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 730/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 954 по описа за 2009 г.