О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3625 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение юг“ ЕАД против решение № 107 от 7.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 174 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 79 от 24.1.2018 г. по гр. д. № 1709 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, XXII състав, за осъждане на касатора да заплати на Р. Т. Б. сумата от 36 670 лв. като обезщетение по чл.48, ал.1 от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД за периода от 6.7.2014 г. до 15.12.2016 г. заради това, че във времето от 29.3.2013 г. до 15.12.2016 г. офисът на ищеца, находящ се в [населено място], [улица], е останал без електрозахранване.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
При преустановяване на доставката на електрическа енергия в обект на потребител мрежовият оператор носи ли отговорност за неизпълнение на задълженията си по Общите условия, в случай че преустановяването не е извършено по негова инициатива?
Ответникът по касационната жалба Р. Т. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Д. е изложил в исковата молба, че ответното електроразпределително дружество е снабдявало с електричество неговия офис, находящ се в [населено място], [улица]. Заради възникнал през есента на 2011 г. спор относно дължими задължения за консумирана електроенергия с „ИВН България Електроснабдяване“ ЕАД служители на ответното дружество са демонтирали на 29.03.2013 г. електромера и са прекъснали електрозахранването на офиса. Спорът е бил разрешен с влязло в сила на 12.11.2015 г. съдебно решение, според което той не дължи суми на „ИВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Въпреки това снабдяването на офиса с електроенергия е възстановено едва на 15.12.2016 г. Ето защо ищецът е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати предвиденото в чл.48, ал.1 от Общите условия обезщетение за периода от 29.03.2013 г. до 15.12.2016 г., през който офисът е оставен без електроснабдяване.
Ответното дружество е възразило в отговора на исковата молба, че електроснабдяването на обекта е прекратено на основание чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката по искане на крайния снабдител, поради което то не носи отговорност за претендираното от ищеца обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответното дружество е неоснователно и е уважил предявения иск, а въззивният съд е потвърдил това решение. Съображенията на съдилищата са, че е недоказано прекъсването на електроснабдяването да е било по искане на снабдителя, но дори това да е така, не е било налице основанието по чл.123, ал.1 от Закона за енергетика, тъй като ищецът не е имал задължения за незаплатена електрическа енергия. Съдилищата са се аргументирали с производствената и икономическата свързаност на снабдителното и електроразпределителното дружество, поради което прекъсването на електроподаването по инициатива на снабдителното дружество не освобождава от отговорност електроразпределителното дружество.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на поставения от касатора въпрос действително е от значение за изхода на спора. Даденото от съда разрешение на този въпрос почива на общия принцип, съдържащ се в чл.81, ал.1 от ЗЗД, според който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обективната невъзможност за изпълнение на задължението представлява конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора, което да е практически или правно непреодолимо/ решение № 168 от 29.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 506/2010 г., II ТО./. На първо място в случая инициативата на крайния снабдител за прекъсване на снабдяването не е практически непреодолимо препятствие. На второ място крайният снабдител не действа като административен орган, чиито решения са задължителни за ответното дружество, поради което неговата инициатива за прекъсване на електроснабдяването не може да се прецени и като правно непреодолима пречка. Следователно не е налице нито една от двете хипотези на обективна невъзможност за изпълнение, освобождаваща ответното електроразпределително дружество.
Всъщност разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за енергетика/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ дава възможност за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти само при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването. Когато обаче се установи, че потребителите нямат неизпълнено задължение за заплащане дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, тоест-те са изправна страна по сключения договор за продажба на електрическа енергия и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с нея, поведението на последния следва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия. Затова доставчикът следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител. Вътрешните отношения между обществения доставчик на електрическа енергия и нейния краен снабдител са ирелевантни по отношение на потребителя. Той е трето лице спрямо тези вътрешни отношения, поради което те не могат негативно да рефлектират върху неговите права и да освободят доставчика от неговата отговорност за неизпълнение/ чл.21, ал.1 от ЗЗД/. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 105 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2014 г. на Трето ГО на ВКС.
Следователно по поставения от касатора въпрос вече е формирана практика на ВКС, с която е съобразено обжалваното въззивно решение. Тази практика е актуална, съответства на приложимото право и не се нуждае от коригиране. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 1 600 лв. разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 7.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 174 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 79 от 24.1.2018 г. по гр. д. № 1709 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, XXII състав, за осъждане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на Р. Т. Б. сумата от 36 670 лв. като обезщетение по чл.48, ал.1 от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД за периода от 6.7.2014 г. до 15.12.2016 г. заради това, че във времето от 29.3.2013 г. до 15.12.2016 г. офисът на ищеца, находящ се в [населено място], [улица], е останал без електрозахранване.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД- ЕИК: [ЕГН], да заплати на Р. Т. Д.-[ЕГН], сумата 1 600/хиляда и шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: