4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 11.04.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 265/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр. София срещу определение № 463 от 24.11.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 540/ 2016г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.10.2016г. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията – [населено място], с което е отказано да се впишат удостоверения по чл.15 ТЗ за промяна на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. б. – к. Б.”, по партида на имота и по партида на длъжника по пет броя договорни/ законни ипотеки, вписани в Службата по вписванията при районен съд [населено място].
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, като обусловили изхода на конкретния правен спор: „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечение с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ (понастоящем б. „л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечение с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?” Намира, че по формулираните материалноправни въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, а именно: определение №200 от 2.11.2016г. на ОС-Видин по ЧГД № 357/2016г.; определение № 785 от 7.12.2016г. на ОС –гр. К. по ЧГД № 20165100500199; определение № 851 от 7.12.2016г. на ОС – [населено място] по В. №631/2016г. / допълнителен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/; определение № 523 от 6.07.2015г. на ВКС по т.д. № 2428/2014г. на І т.о.; определение № 84 от 20.01.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 3123/2013г. на І т.о.; решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011 на І г.о. на ВКС; определение № 170 от 25.03.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 3746/2014г. на ІІ т.о.; определение № 673 от 16.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 2193/2014г. на ІV г.о./ селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК .
За да потвърди определението на СВ в [населено място], с което е било отказано вписване на две удостоверения № 20160630101343/30.06.2016г. и № 20160630101441/30.06.2016г. на АП за промяна на кредитора, частният касатор в качеството му на правоприемник на „А. Б. –клон България” /К./, въззивният съд е приел, че когато се прехвърля търговско предприятие, с оглед валидността на продажбата, прехвърлянето се вписва в търговския регистър по партидите на продавача и купувача, като вписването е елемент от фактическия състав на сделката. Когато с договора, се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписванията (чл. 16, ал. 4 от ТЗ, чл. 4, б „а” и „л” от ПВп); т.е. на вписване, както в ТР, така и в СВп подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, съдържащ всички изискващи се в ПВп реквизити, а не издадените от ТР удостоверения за вписване на продажба на търговско предприятие. Когато предприятието включва вземания, обезпечени с ипотека, за да има действие по отношение на ипотеката, прехвърлянето трябва да бъде вписано в имотния регистър – чл.171 ЗЗД във вр. с чл. 12, ал.2 и чл.17 от ПВп. Представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, са само предпоставка за допустимост иницииране на производство по вписване на търговското предприятие, обективирано в договора за продажба, и в имотния регистър, по съответните партиди на вписаните ипотеки, но те не подлежат на вписване на самостоятелно основание, както в хипотезата на чл.263и, ал.6 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът трябва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и изходът на делото.
От поставените от жалбоподателя правни въпроси релевантни за изхода на делото са първият и третият. Въпросите са обсъждани от окръжния съд и са обусловили извода му за законосъобразност на направения от съдията по вписвания отказ.
Вторият въпрос е свързан с правилността на обжалваното определение, тъй като предполага преценка на законосъобразността на извода на окръжния съд за липса на основание за прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.263, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ.
По поставените правни въпроси е създадена постоянна съдебна практика, формирана с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. В определението е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД вр. чл.4, б.“л“ ПВп, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – ТР за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Според чл.15, ал.1 ТЗ търговското предприятие като правна и фактическа съвкупност – материални и нематериални права и задължения, както и фактически отношения, може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл.171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Посочено е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл.16, ал.1 ТЗ, издадено от Агенция по вписванията и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Тъй като изводите на въззивния съд по поставените въпроси са в съответствие с формираната задължителна практика, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените от частния жалбоподател определения.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, състав на първо отделение намира, че не са налице основание за допускане обжалваното определение до касационното обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 463 от 24.11.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 540/2016г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: