1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 3381 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на ответниците С. В. Г. и Ю. Л. В. чрез пълномощниците им адв.С Б и адв.Р. П срещу Решение № 601 от 02.04.2013г. по в.гр.д.№ 239/2013г. на Пловдивския ОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 11790/2011г. на РС Пловдив и по частна жалба на същите страни срещу Определение № 1442 от 10.05.2013г. на окръжния съд, с което е изменено решението в частта за разноските и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца [фирма]-С. А. М. сумата 4 000лв. разноски на въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. С решението на районния съд е признато за установено, по иска предявен по реда на чл.422 ГПК, че С. Г. и Ю. В. дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 23 000лв. представляваща незаплатен остатък от възнаграждение, дължимо по Анекси от 01.10.2006г. и 12.11.2007г. към договор за строителство от 28.09.2006г., ведно със законната лихва от 24.03.2011г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Касаторите поддържат основанията за касационното обжалване по т. 3 на чл.281 ГПК, искат отмяна на решението и отхвърлянето на иска, алтернативно, уважаване на възражението за прихващане с насрещно вземане за неустойка в размер на 165 000лв. Излагат съображения, че въззивният съд не е оценил обстоятелството, че съгласно договореното между страните в Анекса от 12.11.2007г., плащането на процесната сума се дължи след изпълнение на допълнителни условия, едно от които е „окончателната проверка на всички представени документи за извършени разходи от комисия с посочен състав, но не по-късно от 31.12.2007г.”, и не е отчел факта, че крайният срок за формирането й е 31.12.2007г. Поради това и неправилно било преценено, че на проведената на 05.03.2009г. среща при нотариус, с предлагане предаването на отчетната документация, ищецът е изпълнил последното условие за заплащане на сумата. Твърди се погрешно тълкуване на клаузите на договора за строителство и последващите го анекси. Поддържа се и довод за процесуално нарушение при кредитиране на свидетелските показания. Изложени са и съображения за неправилния според касаторите извод за неоснователност на поддържаното възражение за прихващане с дължима от ищеца и изпълнител неустойка за забава на срока на строителството. Иска се отмяна и на определението за изменението на решението в частта за разноските, като се посочва, че са присъдени при липса на доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа произнасяне по материалноправния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата следва ли да се приеме, че с подписването на акт-образец 14 работата е приета от възложителя и той дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение, въпреки че страните с анекс към договора са уговорили и други допълнителни условия за приемането на работата и плащането на възнаграждението. Наличието на допълнителната предпоставка е обосновано с Решение № 137 по т.д.№ 888/2009г. на 2т.о., № 985 по т.д.№ 97/2004г. на 2 т.о., Решение № 123 по т.д.№ 230/2009г. на 2 т.о. Посочен е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата /Решение № 24 по гр.д.№ 4744/2008г. на 1г.о./ процесуалноправен въпрос: следва ли да се обсъждат всички събрани по делото доказателства и доводите на страните; може ли съдът да основе решението си на избрани доказателства, без обсъждане на тези, събрани по искане на страните.
От насрещната страна С. А. М. в качеството му на [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационните жалби.
По искането за допускане на касационното обжалване. Жалбите са допустими като постъпили в срока по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението за уважаването на иска- за установяване на вземане, произтичащо от договор за строителство от 28.09.2006г. и Анекси към него от 01.10.2006г. и 12.11.2007г., основано на постигнато по т.2.3 от последния анекс споразумение за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора -23 100лв., въззивният съд е приел, че предпоставките за изплащане на тази сума, уговорени кумулативно са: да бъдат подписани от строителя всички строителни документи и те да бъдат предоставени на фирмата за строителен надзор; да не са констатирани конструктивни пропуски или незадоволително извършени СМР, които да пречат на нормалната експлоатация на сградата; да бъде извършена проверка на всички представени документи за извършени разходи от изпълнителя, от комисия в посочен персонален състав; сумата ще бъде изплатена по искане на изпълнителя и след окончателната проверка на комисията, но не по-късно от 31.12.2007г. Прието е, че всички тези предпоставки са налице: акт образец 14 от 27.06.2007г. е подписан от фирмата, осъществяваща строителен надзор; липсата на подпис от страна на възложителите върху този акт е отчетен, като е посочено, че приемането на конструкцията на строежа, т.е. завършването на работата в груб строеж, каквото е поетото по договора задължение, възложителите са предоставили /по силата на анекса/ на фирмата за строителен надзор; пропуски в акт № 14 не са констатирани, а в хода на производството ответниците не са посочили и не са се позовали на конкретни недостатъци в извършените конкретни видове СМР. По отношение на въведеното условие за съставяне на комисия, която да провери разходите на изпълнителя, са кредитирани показанията на свидетеля, ангажиран от ищците- ответниците са били търсени както за проверка на документите за разходи, така и за заплащане на сумата по договора. Прието е, че исканото съдействие от кредиторите и отказът да бъде дадено, е видно и от констативния протокол от 05.03.2009г. на нотариус П., който е удостоверил предявяването на количествено-стойностна сметка от изпълнителя на представител на възложителя и несъгласието на последния да я приеме. Препращайки към мотивите на първата инстанция, въззивната е споделила изводите, че посочената в анекса комисия не е била сформирана въпреки неколкократните опити на ищеца и че с изтичане на деня за изпълнение /31.12.2007г./ ответниците са изпаднали в забава, като в разрез със задълженията си по договора не са оказали необходимото съдействие за извършване на окончателната проверка на разходните документи. Потвърден е и изводът, че ищецът е извършил договорените СМР, същите са приети без забележка за качество с акта обр.№ 14, одобрени са /в хода на строителството/ и в количествено-стойностно отношение, поради което в правната сфера на възложителите е възникнало задължението за плащане на остатъка от договореното възнаграждение. Възражението за прихващане е отчетено като неоснователно, тъй като началото на срока на строителството, уговорено да приключи за 145 календарни дни, е от датата 14.01.2007г.- протокола за определяне на строителна линия; този срок изтича на 08.06.2007г., а изпълнението на строителните дейности от ищеца е приключило на 27.06.2007г. със съставянето на Акт обр.14, с което е аргументиран изводът, че ищецът не е изпадал в забава и не дължи уговорената в чл.55 от договора неустойка.
При така изложените правни аргументи на въззивната инстанция искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси е неоснователно. Първият поставен като „материалноправен” е фактически, а не правен въпрос, а и окръжният съд не е отрекъл-напротив обстойно е обсъдил уговорените предпоставки и допълнителни условия за възникване правото на възнаграждение по т.2.3 от Анекса от 12.11.2007г. Несъгласието на касаторите с фактическите и правни изводи на съда относно осъществяването на тези изисквания, не може да обуслови наличието на общата, основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Обсъждането на наличието на акт обр.14 не е самостоятелен аргумент за извода за възникването на правото на възнаграждение на изпълнителя, като изрично е мотивирано, че конкретни възражения за некачествено изпълнени СМР по изграждането на грубия строеж /конструктивни пропуски и/или незадоволително извършени строителни дейности по смисъла на анекса/ не са били релевирани в процеса. Произнасянето от съда по въпроса за крайния срок, до който е следвало да бъде извършена проверката на разходните документи от комисията е предопределено от извода, че неспазването му е по вина на ответниците, които на основание чл.95 ЗЗД са изпаднали в забава. Вторият поставен въпрос е твърдение за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при кредитиране на свидетелски показания-основание за касиране на решението, но не и основание за допускане до касационно обжалване. Съгласно задължителните указания по ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението и правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По твърденията в касационната жалба, свързани с неуважаване на възражението за прихващане правен въпрос не е поставен, поради което касационно обжалване и по него не следва да бъде допуснато.
По частната жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК /т.24 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/: С определението, постановено по реда на чл.248 ГПК е изменено решението в частта за разноските и на въззиваемия ЕТ С. М. са присъдени разноски за въззивното производство- сумата 4 000лв. по представения договор за правна защита и съдействие /без дата, приложен на л.28 от материалите по делото на окръжния съд/. Твърдението в частната жалба е, че присъдените разноски са договорени, но не са заплатени. Видно от съдържанието на договора, договореното възнаграждение е 4 000лв., заплатено при сключването му, който служи и като разписка за получената от адвоката сума от 4 000лв. С оглед на тези данни, удостоверяването на плащането на възнаграждението е в съответствие с начина, указан в т.1 ТР №6/2012г.
Ответникът по касационната жалба не е правил искане за присъждане на разноски и такива за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 601 от 02.04.2013г. по в.гр.д.№ 239/2013г. на Пловдивския ОС.
Потвърждава постановеното по същото дело Определение № 1442/10.05.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.