4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 18.04. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1231 / 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2071/26.02.2018 г. на [фирма], чрез юрисконсулт Н. К., срещу определение № 112 от 16.02.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 3309/2017 г., в частта с която касационната му жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане заради цената на исковете по чл. 128 и чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят иска отмяна на определението в атакуваната част. Поддържа неправилност на изводите на касационния състав, но по същество излага доводи, касаещи неправилността на въззивното решение по исковете по чл. 344, ал. 1 т.1 и т. 3 КТ, което в тази част не е допуснато до касационно обжалване , както и прави доказателствени искания с оглед евентуално ново разглеждане на делото.
Ответната страна, чрез адв. Ц. С., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт на състав на ВКС, така допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
С определение № 112 от 16.02.2018 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 3309/2017 г. по касационната жалба на [фирма] срещу решение № 150 от 12.05.2017 г. на ОС- Враца по гр.д. № 197/2017 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, в частта по исковете за признаване на уволнението за незаконно и изплащане на обезщетение за оставането без работа, а в частта по исковете за неизплатено трудово възнаграждание и изплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск жалбата е оставена без разглеждане предвид цената на двата осъдителни иска под 5000 лв.
В частта за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по исковете по чл. 344, ал.1, т.1- т.3 КТ, определение № 112 от 16.02.2018 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 3309/2017 г. е окончателно, така влязло в сила, но в тази част то не се и обжалва.
В обжалваната част, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, настоящият състав съобразява следното:
Видно от исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство по гр.д. № 197/2017 г. по описа на РС-Враца, освен искове за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и за обезщетение за времето за оставане без работа поради уволнението, М. Ц. У. е предявил още, при условията на кумулативно обективно съединяване иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение за отработените преди уволнението два месеца в размер на 1200 лв., а при условията на евентуалност иск за обезщетение за неизплатен годишен отпуск в размер на 272. 72 лв., както и искове за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. По делото отсъстват данни да е предприемано увеличение на размера на исковете по чл. 128 и чл. 224 КТ.
По аргумент от чл. 280, ал.2, т. 3 ГПК ( в приложимата за гр.д. № 197/2017 г. по описа на ВКС, III- то г.о редакция ДВ бр. 50/2015 г.), сега чл. 280, ал. 3, т 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения с цена до 5000 лв.
При обективно съединяване на искове ( кумулативно, евентуално), пред каквото сме изправени в случая, меродавна за касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, при това меродавна е цената на главните искове, докато тази на акцесорните за мораторна лихва е ирелевантна в хипотезата когато въззивното решение се обжалва и по главните искове.
Задължение на ищеца, съгл. чл. 70, ал.1, изр. 1-во ГПК, е да посочи цената на иска, когато последният е оценяем, макар и съдът сам да следи за цената, но само дотолкова доколкото при непосочването и следва да даде указания до ищеца да я посочи, предвид, че от цената на иска зависи размера на държавната такса, която съдът определя и събира по свой почин. Въпрос за цената на иска може да се повдига служебно от съда или от ответника до приключване на първото редовно открито съдебно заседание по делото, след който момент тя се стабилизира и насетне може да бъде променяна само по реда на изменение на размера на иска при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай цената на двата иска се е стабилизирала към момента на предявяването им, като посочена от ищеца, съответно на 1200 лв. и 272. 72 лв., следователно въззивното решение в частта по тези искове не подлежи на касация, поради което обжалваното в съответната част определение на ВКС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Доводите на страната в жалбата като неотносими към предмета на настоящето производство не се обсъждат и не се вземат предвид.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 16.02.2018 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 3309/2017 г., в частта с която касационна жалба срещу решение № 150 от 12.05.2017 г. на ОС- Враца по гр.д. № 197/2017 г., е оставена без разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: