О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 20.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1650 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №374 от 13.12.14г. по ч.т.д.№318/14г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено разпореждане №2661/23.10.14г. по гр.д.№282/14г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната като нередовна исковата молба на Д. И. И. против [фирма] и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че ищецът не е изпълнил указанията на съда да внесе държавна такса по предявения от него иск в размер на 3923лв. Таксата не е внесена нито по банков път по сметка на съда, нито по посочения от ищеца начин чрез прихващането и с държавен дълг и увеличаване на субсидията на В. от Комисия „Замяна и намаляване на вътрешния държавен дълг” при БНБ. Не са зачетени представените от ищеца доказателства за прихващане – 1. кредитно нареждане №909/19.03.2014г. за транзакция по сметка на първостепенен разпоредител по бюджета, с приемател – В. – съдебна такса по гр.д.№282/2014г. на Бургаския окръжен съд и наредител „Междуведомствена комисия „Замяна и намаляване на вътрешния държавен дълг” при БНБ; 2. удостоверение за извършено прихващане на суми от задължение на държавата, издадено от директор „Система електронни бюджетни разплащания”, според което на 19.02.2014г. е извършено прихващане за удовлетворяване на насрещни задължения на държавата към [фирма], при което сумата от 3923лв. е прехвърлена по сметка на МП и следва да се счита като плащане на държавна такса по гр.д.№282/14г. на Бургаския окръжен съд и 3. удостоверение №B. от 19.03.14г., издадено от председателя на комисия „Замяна и намаляване на вътрешния държавен дълг” при БНБ, според което е извършено приспадане на сумата от 3923лв. от дълга на държавата, като тази сума подлежи на трансфер по сметка на В. и представлява съдебна такса по гр.д.№282/14г. на Бургаския окръжен съд. Апелативният съд се е позовал на обстоятелството, че при извършена от Бургаския окръжен съд проверка е получена докладна записка от началник отдел „Счетоводство и методология, той и главен счетоводител” при В., според която не са открити данни за постъпила и заплатена ДТ в размер на 3923лв. по транзитната сметка на В., както и писмо от главния юрист на БНБ изх.№107844/16.09.14г., според което в БНБ не съществува комисия „Замяна и намаляване на вътрешния държавен дълг”; в БНБ не са запознати с издавани от комисията документи и че напоследък има още няколко случая, при които БНБ получава за проверка от различни държавни органи копие от подобни писма, издадени от несъществуваща комисия. Апелативният съд е обсъдил и обстоятелството, че при първоначалното прекратяване на производството по същото гражданско дело и обжалването на разпореждането пред въззивния съд са били зачетени представените от ищеца документи за извършена транзакция, но след като делото е било върнато на окръжния съд с указания да разгледа спора, е извършена проверка, при която са постъпили новите доказателства от В. и БНБ, които дават основание да се промени първоначалната позиция на въззивния съд, че държавната такса по делото е внесена чрез прихващане с държавен дълг.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Д. И. И., който настоява, че исковата му молба е редовна, тъй като дължимата държавна такса е постъпила по сметка на В. посредством обсъдената по-горе транзакция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Следва ли съдилищата да не приемат начини на плащане, различни от касово внасяне на дължимата държавна такса по сметка на съответния съд или следва да се приемат и други начини на безкасово плащане.
2. Следва ли съдът и до каква степен да извършва вътрешна проверка относно представените документи и как и по какъв начин прилага резултатите от нея и с каква доказателствена сила са те.
Жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси не е обуславящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е взимал становище по този въпрос. Той е приел исковата молба за нередовна не поради това, че държавната такса следва да постъпи чрез касово внасяне по сметка на съда, а защото в настоящия случай няма доказателства тя да е постъпила по посочения от ищеца начин чрез прихващане с държавен дълг. Произнасянето на въззивния съд не е по правен въпрос, а се свежда до констатация по извършената проверка за наличие на доказателства за постъпване на държавната такса.
Вторият въпрос не е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебания в практиката, че когато в съда възникне съмнение за постъпването на държавна такса по делото, той може да извърши проверка в счетоводството или по друг начин, който сметне за уместен, като не е длъжен да спазва някакъв специален ред за събиране на съответните данни, той като те не са същински доказателства по смисъла на глава ХІV от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №374 от 13.12.14г. по ч.т.д.№318/14г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: