О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 22.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.2534/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община], Пловдивска област, срещу решение №81 от 7.03.2016г., постановено по в.т.д.№816/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №486/4.08.2015г. по т.д.№761/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът „Ай Ти Ес И. С. М.” Г. е активно легитимиран в производството, както и че съдът неправилно не е взел предвид наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства, свързани с последващо плащане към официален представител на ищеца в България. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, респ. – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъдат формулирани конкретни въпроси, се твърди, че ищецът не е активно легитимиран, тъй като в представените актуални състояния, преведени на български език, не е отбелязано дали е налице прекратяване с ликвидация или е налице преобразуване на дружеството „Ай Ти Ес М.” Г.. Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №140/1.02.2011г. по ч.т.д.№637/2010г. на ВКС, ІІ т.о. В изложението са повторени съображенията за неправилност на решението с оглед наличието на нови обстоятелства и нови доказателства, свързани с последващо плащане към официален представител на ищеца в България.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Ай Ти Ес И. С. М.” Г. – [населено място], Федерална Република Германия, в който се твърди че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 7.03.2016г. по в.т.д.№816/2015г., въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №486/4.08.2015г. по т.д.№761/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което ответника [фирма] е осъден да заплати на „Ай Ти Ес И. С. М.” Г. като универсален правоприемник на „Ай Ти Ес М.” Г., общо сумата 41 473.06лв., включваща сумата 33 631.82лв. – левова равностойност на 17 195.68 евро – неизплатена част от дължима цена за доставени 652 бр. соларни модули и сумата 7 841.24 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 16.07.2012г. до 28.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски по делото в размер на 2 458.92лв.
Въззивният съд е изложил мотиви за наличието на задължение за ответното дружество да заплати на ищеца сумата на 17 195.68 евро – незаплатен остатък от цена за доставени 652 броя соларни модули по договор, сключен между доставчика „Ай Ти Ес М.” Г. и купувача [фирма] като съдът се е позовал на представените по делото писмени доказателства и на неоспореното заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. В обжалваното решение са изложени съображения за правоприемството между прекратеното без ликвидация дружество „Ай Ти Ес М.” Г. и ищеца „Ай Ти Ес И. С. М.” Г.. Съдът е приел за недоказано възражението на ответното дружество за погасяване на задължението, свързано с твърдението за извършено допълнително частично плащане „ на ръка” към официален представител на немската фирма в България.
С влязло в сила определение №519/1.11.2016г., постановено след обявяване на въззивното решение, поради направен частичен отказ от иска с молба от 11.07.2016г., въззивният състав е обезсилил решение №486/4.08.2015г. по т.д.№761/2014г. на Пловдивски окръжен съд в следните му осъдителни части :
– за сумата 3 631.82 лв. – неплатен остатък от присъдената главница в общ размер от 33 631.82лв, за сумата от 7 841.24 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 16.07.2012г. до 28.10.2014г. и за сумата 5 436.15лв. – обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница за периода от 28.10.2014г. до 31.05.2016г. като в тази му част е прекратил производството.
Ето защо предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК е въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение за главницата до размер на сумата от 30 000лв. /33 631.82лв. минус 3 631.82 лв./. Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в посочената му по-горе част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за недоказано правоприемство между доставчика „Ай Ти Ес М.” Г. и ищеца „Ай Ти Ес И. С. М.” Г. по своята правна същност представлява конкретизиране на оплакването за неправилност на решението. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав да формулира въпрос само на базата на оплакване на касатора, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС. Липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос прави невъзможна както преценката за наличието на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, така и преценката за наличие на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация дружество, тъй като с отговора на исковата молба не се представят доказателства за разходи пред касационната инстанция. Разноските за въззивната инстанция не са предмет на настоящото производство /отделно същите са уредени с извънсъдебна спогодба между страните от 10.06.2016г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от 7.03.2016г., постановено по в.т.д.№816/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :