1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
С.,22.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4172 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1023 от 27.05.2013г. по в.гр.д. № 216/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 18053/2011г. за уважаване на исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ и осъждането на ответника да заплати на Д. Я. Петрова сумата 26 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 08.07.2011г., и сумата 2 869.66лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането и за оставяне без разглеждане предявения като евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу водача И. Г. И..
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за отхвърляното на исковете срещу застрахователя. Поддържаната теза е, че безспорно установената причина за настъпване на вредоносния резултат е участието на водача- евентуалния ответник в движението по пътищата с „композиция“, съставена от лек автомобил и теглена с въже каруца, с оглед на което не са налице предпоставките на чл.257,ал.1 КЗ – вредите не са обект на застраховката, тъй като не са „свързани с притежаването и/или ползването на моторни превозни средства“. Становището е, че понятието „ползване на мпс“ по смисъла на разпоредбата не включва действия, които са абсурдни и абсолютно несъответни на предназначението на автомобила в съответствие с дефиницията, дадена в пар.6, т.11 на ДР на ЗДвП, а от систематическото тълкуване на чл.106 ЗДвП и пар.6,т.10 от ДР към ЗДвП следва изводът, че пътните превозни средства на животинска тяга могат да бъдат теглени само от животни и не немогат да бъдат прикачвани към автомобил. Изложени са доводи, че по действащите правила /чл.264,ал.1 КЗ във вр. с чл.14,ал.2 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. и пар.6,т.17и т.18 ДР към ЗДвП/, застрахователят отговаря само за вреди, причинени от прикачени ремаркета и полуремаркета, но не за прикачени и теглени други превозни средства или вещи. Поддържа се, че застрахователят носи риск за виновното поведение на водача само за вреди, настъпили при и по повод управлението и ползването на моторно превозно средство и този риск е предварително определен-аргумент от чл.183,ал.1 КЗ и действията на водача, съединил лек автомобил и каруца не е рискът, който застрахователят се е съгласил на покрие. Изложени са и доводи, че неправилно не е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от ищцата и че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не е съобразено с критериите на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнително поддържаната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси: какво е съдържанието на понятието „използване на моторно превозно средство“ в разпоредбата на чл.257,ал.1 КЗ; „използване“ ли е по смисъла на разпоредбата тегленето на превозно средство на животинска тяга /конска каруца/; допустимо ли е всяка употреба на мпс да ангажира застрахователя и какви са границите на риска, поет от застрахователя по ЗЗГОА; В риск ли е застрахователят по тази застраховка, когато застрахованото мпс е използвано не съобразно законовото му предназначение и от такова са настъпили вреди за трето лице и в тази хипотеза налице ли е застрахователно покритие; отговаря ли застрахователят за вреди, възникнали при управление на незаконен състав от превозни средства, какъв е точният смисъл на разпоредбите на чл.257,ал.1 КЗ във вр. с пар.6,т.12 ДР на ЗДвП и какви са рамките,в които застрахователят отговаря; в какво съотношение се намират отговорността на застрахователя по ЗЗГОА и отговорността на водача в хипотезата на случайно събитие.
В писмен отговор ищцата Д. Петрова оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
Безспорно е, че ищцата е пътувала на предната дясна седалка в управлявания от евентуалния ответник И. Г. И. л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. [рег.номер на МПС] , към който била прикачена с въже конска каруца. Водачът спрял автомобила в [населено място] в дясната част на лентата за движение, за да слезе пътничката. В момента на стъпване на платното, пострадалата посегнала да вземе закачения на каруцата багаж, водачът потеглил и дясното колело на каруцата преминало през десния й крак, в резултат на което получила счупване на костите на дясната подбедрица в долната й част, непосредствено над дясната глезенна става, довело до трайно нарушаване на хрущялната повърхност.
Сезиран с въззивна жалба на ответника, Софийски апелативен съд е приел за безспорно установен фактът на причинения деликт и наличието на застрахователното правоотношение по ЗЗГОА. Посочил е като спорни и своевременно наведени в предмета на спора въпросите дали следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя при причиняване на вредите от каруца, теглена от лекия автомобил, въпросът за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД и за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Мотивирал е, че съгласно разпоредбата на чл.257,ал.1 КЗ, обект на застраховане по ЗЗГОА е гражданската отговорност за причинени на трети лица вреди, свързани с притежаването и /или използването на моторни превозни средства- т.е. вреди, които са пряка и непосредствена последица от ползването или само от притежаването на вещта, като в конкретната хипотеза, макар кракът на ищца да е бил притиснат от колелото на каруцата, причината за увреждането е придвижването на лекия автомобил напред, без водачът да се увери, че пътничката е на безопасно разстояние. Обсъдил е, че неправомерните действия по прикачване на каруцата не променят този извод, тъй като застрахователното обезщетение покрива именно вреди от противоправно поведение на водача /в противен случай събитието би било случайно/ и не е налице някое от предвидените в чл.268 КЗ изключения, при които застрахователят е освободен от отговорност за плащане. За неоснователно-като неподкрепено с доказателства и заявено общо и неконкретно /без посочване на действието, допринасящо за настъпването на вредите/ е прието възражението за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Потвърден е изводът, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен в предявения размер, като подборно е анализирано заключението на приетата медицинска експертиза и установените от нея увреждания, проведено лечение, възстановителен период и трайните остатъчни последици за ищцата.
Касационната жалба срещу решението в частта по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недопустима –чл.280,ал.2 ГПК, а искането за допускане на касационно обжалване на решението по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно.
При формулирането на въпросите, по които се иска допускане на обжалването, касаторът изхожда от становището си, че моторното превозно средство не е използвано по обичайния начин, при положение, че разпоредбата на чл.257,ал.1 КЗ не въвежда изискването „по предназначение”, ясно очертава границите на риска, като характера на противоправното поведение на водача, след като е във връзка с ползването и ангажира гражданската му отговорност, е ирелевантно за възникване на застрахователното покритие. Резултат интерпретацията, дадена от касатора на фактите, е твърдението, че вредите не са обект на застраховката поради незаконен „състав от превозни средства” и аналогията със задължението за задължителната застраховка на ремаркета и полуремаркета. Извън решаващите за изхода на спора изводи на въззивния съд е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за съотношението между ЗЗГОА и отговорността на водача в хипотезата на случайно събитие. Не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка –т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.257,ал.1 ГПК относно обекта на застраховането- отговорността, свързана с използването на мпс, е ясна и не провокира противоречива съдебна практика. Касаторът изхожда от становището си за стеснително тълкуване относно начина на ползване, при изложени от въззивната инстанция обстойни мотиви, че вредите са причинени от придвижването на автомобила – т.е. от и във връзка с използването му и именно неправомерният начин на експлоатацията му е основание за възникване на гражданската отговорност на водача и за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя, както и че хипотезите, в които застрахователят по ЗЗГОА е освободен от задължението за застрахователно плащане, са изчерпателно изброени в закона.
Искането в отговора на касационната жалба за присъждане на разноските „за трите” съдебни инстанции е неоснователно- разходи за настоящото производство не са доказани, а направените за предходните, не подлежат на присъждане от ВКС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1023 от 27.05.2013г. по в.гр.д. № 216/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта за потвърждаване на решението на Софийски градски съд по гр.д.№ 18053/2011г. за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане касационната жалба срещу същото решение в частта за потвърждаване на решението за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като определението в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.