О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
С., 22.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №6258/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№9207/13.10.2015г.,подадена от РАЙОНЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ Ч.”,гр.Б.,чрез пълномощника му адвокат М. Б.,против решение №79/20.08.2015г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№149/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №45/10.03.2015г.,постановено по гр.д.№2330/2013г. по описа на Бургаски окръжен съд за осъждане на Р.”Ч.”,Б. да предаде на ПТК”К.-Б”,гр.Б. владението на собствените на ищеца имоти,представляващи:цех за изработка на ел.табла с площ от 508,95кв.м с идентификатор №07079.604.31.50 по КК на [населено място],2.метална барака към цеха с площ от 180,18 кв.м и идентификатор №07079.604.31.21 и 3.сграда за бояджийно-сушилня към цеха с Р. 264,13 кв.м идентификатор №07079.604.31.25,построени в източната част на терен от 7 480 кв.м,представляващ бивш УПИ 33 по плана на Промишлена зона „Север”,гр.Б.,част от поземлен имот с идентификатор 07079.604.31,целият с площ от 26710 кв.м,както и е осъден ответника да заплати на ищцовата кооперация сумата от 80 000 лева обезщетение за ползите, от които е била лишена от неправомерното задържане на сградите за периода от 01.12.2008г. до 30.11.2013г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска-29.11.2013г. до изплащане на сумата.
Ответникът по касационната жалба ПТК”К.-Б”Б.,чрез пълномощника си адвокат В. Градинарска,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че претенцията на ищеца ПТК”К.-Б”,Б. е обоснована на първо място с правоприемство от СП”К.”,Б.,изградило претендираните сгради,като за наличието на такова се позовава на влязло в сила решение по гр.д.№175/1995г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е отхвърлен иск по член 108 ЗС, предявен от Р.”Ч.” против ПТК”К.-Б”Б.,за терен и построени в него сгради,включително и процесните,както и че с приключилото производство, с постановеното решение на ВКС по гр.д.№571/2009г., е даден отговор на въпроса за правната същност на правоприемството между стопанското предприятие на Окръжния кооперативен съюз и новоучредената кооперация,което е задължителна практика на ВКС.Съдът,съобразявайки тази практика по тълкуване на правната уредба на образуването и преобразуването на кооперативни предприятия по реда на ЗКО/отм./-чл.74-76 от този закон,е стигнал до извода,че в настоящия спор,при който фактическите обстоятелства са идентични с предходното производство по иска по чл.108 ЗС,приключил с горепосоченото решение на ВКС,е установено наличие на правоприемство между прекратеното кооперативно предприятие и ищцовото дружество.След като безспорно по делото е,че процесните обекти са били собственост на О. Б.,чийто правоприемник е Р.”Ч.”,предоставени за дейността на стопанското предприятие на кооперативния съюз- СП”К.”,самостоятелно юридическо лице,за което с протокол №5/12.03.1991г. на УС на О. Б. е прието решение за прекратяване на предприятието и преобразуването му в кооперацията,съдът е приел ,че в съответствие със съществуващата правна уредба към този момент и взетото с горепосоченото решение по цитирания протокол на Управителния съвет на кооперативния съюз,последният валидно се е разпоредил с процесното кооперативно имущество и е предоставил същото на учредената чрез преобразуване Производствено-търговска кооперация”К.-Б”Б..В резултат на това,съдът е приел,че е налице осъществен фактически състав,по силата на който ищцовата кооперация е надлежно е придобила право на собственост на кооперативното имущество,с което прекратеното СП”К.” е осъществявало дейността си,продължена изцяло от кооперацията,като тази собственост е била придобита по силата на акта на управителния съвет за реорганизация във връзка с отделянето на част от имуществото на кооперативния съюз и съответното му предоставяне на учредената чрез преобразуване кооперация.
В изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че с обжалвания съдебен акт/цитирам/:
„съдът се е произнесъл по въпроси,които са в противоречие с тълкувателната практика на ВКС,в противоречие с практиката на ВКС,както и решаван противоречиво от съдилищата,както и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,а именно:
1.Следва ли съдът,който е сезиран с иска по чл.108 ЗС да изследва възникването и съществуването на правото на собственост в патримониума на праводателя на ищеца?
2.Може ли съдът,който е сезиран с иск по чл.108 ЗС да се позове на мотивите на влязло в сила решение между страните,но с различен предмет?Необходимо ли е ответник в приключил процес по чл.108 ЗС,в който е отхвърлен иска на ищеца,в последващ процес да доказва собствеността си,т.е. отхвърлянето на иск по чл.108 ЗС прави ли ответника собственик?
3.Допустимо ли е в мотивите на съдебно решение относно спор за правото на собственост да се формира сила на присъдено нещо относно правоприемството на една от страните?
4.Допустимо ли е от правоприемството на дейност да се прави извод за юридическо правоприемство/реорганизация на Стопанско предприятие в кооперация/?Следва ли съдът при установяване на въпроса за правоприемството да установи какъв е обема на прехвърлените права и правните последици?
5.В случай,че е налице преобразуване на стопанско предприятие в кооперация,то кой е собственик на новия правен субект?Следва ли да бъде завършен фактическия състав на вписването в търговския регистър при съответния Окръжен съд,за да възникне новия правен субект?”
По формулирания в точка първа от изложението си правен въпрос,касаторът се позовава на решение по гр.д.№935/2004г.,Іго,ВКС,в което се приема,че когато ищецът се позовава на деривативно придобиване на собствеността на процесния имот,следва да докаже правото на собственост на своя праводател,което решение е постановено по реда на ГПК/отм/,поради което този въпрос е относим съм хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице,защото видно от изложеното в решаващите мотиви въззивният съд е проследил както възникването на правото на собственост върху процесните сгради,кога и от кого са построени,така и прехвърлянето им впоследствие,при спазване на условията, които правната уредба към този момент регламентира.
Вторият въпрос от изложението е неотносим към приетото с решаващите мотиви,защото такъв въпрос не е разрешаван с постановеното въззивно решение,а видно от изложеното в същите,съдът е съобразил изводите си с даденото тълкуване в тази задължителна практика на ВКС по отговора на поставения правен въпрос,като съдът е изложил в мотивите на обжалваното въззивно решение своя самостоятелен анализ и е направил своите самостоятелни изводи.Същото се отнася и до въпроса посочен в точка трета от изложението,защото както вече бе посочено, няма такова позоваване в решаващите мотиви, на формирана сила на пресъдено нещо,основаващо се с приключил преди това между страните спор.
Формулираните като правни въпроси в точка четири и пет от изложението,са въпроси по същество на спора,по които съдът се произнася след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.Наред с това,тези въпроси не кореспондират на приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото,на ответника по касационната жалба ПТК”К.-Б” Б.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79/20.08.2015г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№149/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”Ч.”,със седалище [населено място],да заплати на ПТК”К.-Б”,гр.Б. сумата от 1000 лева/хиляда лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: