6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
С., 24,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3297/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „В. И.”АБ, [населено място], Ш. срещу решение №626 от 30.03.2015г. по т. д.4296/14г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след отмяна на решение от 10.10.2014г. по т.д. 467/13г. на Видински окръжен съд е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма]- 24.04.2012г.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, дружеството- касатор, чрез пълномощника си е поддържал довод за недопустимост на постановения съдебен акт, мотивиран с това, че съдът се е произнесъл по въпроса за изменение на началната дата на неплатежоспособност без да е бил сезиран с такова искане с въззивната жалба, в която не била инкорпорирана алтернативна молба за определяне на друга начална дата. Страната подробно е изложила разбирането си в тази връзка, като е цитирала практика на ВКС, съдържаща мотиви относно пределите на правомощията на съда при приложение на служебното начало в процеса. По този начин е обоснован и довода, че решението в тази част е недопустимо като постановено по въпрос, с който въззивният съд не е бил сезиран.Касаторът е поставил и три въпроса, по които е заявил, че съдът се произнесъл неправилно, а именно : 1/ „ Когато се обжалва решение по чл.630 , ал.1 ТЗ, за да измени въззивният съд началната дата на неплатежоспособността, следва ли жалбоподателя да формулира в жалбата си освен искане за отмяна на първоинстанционното решение и конкретно алтернативно искане за частична отмяна на обжалвания съдебен акт в частта му, относно началната дата на неплатежоспособността, ако обжалвания акт бъде потвърден от въззивния съд в останалата му част „2 / „ Ако в изложението на възивната жалба срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ са наведени доводи за неправилност на определената от съда начална дата на неплатежоспособност, без да е посочено в какво се състои искането до съда и определяне на нова начална дата …задължен ли е въззивния съд да приложи чл.262, ал.1, вр. чл.260, т.4 ГПК”. и 3 / „ Може ли въззивният съд да измени определената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността, която е определена при условията на чл.161 от ГПК, без да бъдат събрани допуснатите от окръжния съд доказателства, за които длъжникът е създал пречки за събирането им и без изслушване на комплексна съдебно –икономическа експертиза за актуалното икономическо състояние на длъжника …”Страната по първият въпрос е изложила разбирането си за неправилност на съдебния акт в частта му, с която е определена началната дата на неплатежоспособност. Посочила е, че е налице хипотеза по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изброила е задължителна практика на ВКС, която е обобщила като съдържаща разрешение за това, че предмета на спора се определя и от петитума на молбата, а при липса на петитум, произнасянето е недопустимо.И по вторият въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са изброени решения на ВКС, от които са цитирани части.Третият поставен въпрос е поддържан в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован освен с разбирането на касатора по него и с лаконичното твърдение, че липсвала съдебна практика като цитираната такава от касатора само се „ докосвала до тази проблематика”. Други доводи не са развити.
От приложеното изложение,а и от касационната жалба се извежда оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд в обжалваната част, поради разглеждането на непредявено искане за промяна на началната дата на неплатежоспособност, като същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.
Оплакването е неоснователно и не води до извод за недопустимост на решението в обжалваната част.
Решението на първостепенния съд, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма], определена е начална дата-12.08.2013г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен синдик, наложен е запор върху имуществото и е насрочено първото събрание на кредиторите е обжалвано единствено от длъжника [фирма], [населено място] изцяло, като изрично в обстоятелствената част на въззивната жалба са изложени доводи и за необоснованост на атакувания съдебен акт при определяне на началната дата на неплатежоспособност, съобразена от първостепенния съд, съобразно посочената от присъединения кредитор- [фирма], [населено място]. В тази насока, въззивникът е изложил доводи за това, че при изследване на началната дата на неплатежоспособност, съдът не е обвързан от сочената от молителя дата, а е служебно задължен да я определи като е цитирана и съдебна практика на ВКС. Развити са и подробни оплаквания за неправилност на решението в тази му част. Следователно, фактически невярно, касаторът счита, че въззивникът не е обжалвал изцяло решението в това число и по отношение на определената от първостепенния съд начална дата на неплатежоспособност. Тъкмо обратното, той е бил сезиран с доводи в тази насока. Правно необосновано, страната счита, че липсва петитум по отношение на обсъжданата част във въззивната жалба. Петитумът е формулиран съобразно фазата от процеса – т.е. искана е отмяна на постановеното от първостепенния съд решение изцяло. Извън това произнасянето на въззивният съд по оплакванията в жалбата, включва и оплакването за неправилно определяне на началната дата, след преценката, че решението в останалата му част е правилно.Или решението в обжалваната част е допустимо постановен съдебен акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретния правен спор – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Първият поставен въпрос с оглед посочената дефинитивност, е общ, но от него може да бъде изведен релевантен, с оглед въпроса за пределите на произнасяне на въззивнния съд. Страната, обаче, по този въпрос не обосновава допълнителен критерий. Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е обвързал с наличие на противоречие с изброени решения на ВКС, обективиращи както задължителна практика – ТР №1/10г., така и практика, задължителна за съдилищата – решения постановени по чл.290 ГПК. Тази практика, като постановена по различни искове и при липса на фактически идентитет на разглежданите хипотези и правните въпроси, касаторът е обединил като такава съдържаща мотивиране на необходимостта молбата до съда да се определя освен от обстоятелствената й част и от петитума, а липсата на конкретен петитум водел до извод за недопустимост на произнасянето, тъй като то ще бъде по непредявен иск или по нередовна искова молба. Тази практика / така обобщена от касатора/ е неотносима към разглеждания спор, тъй като касае редовността на исковата молба – в нейните части – обстоятелствена част и съответстващ й ясен петитум, водещи до извод за ненадлежно сезиране на съда когато страдат от пороци. В разглежданият случай, страната е поддържала произнасяне извън сезирането с въззивната жалба, като предмет на инстанционен контрол е постановеното по редовна искова молба решение, с искането за цялостна отмяна, на което съдът е редовно сезиран.
Вторият поставен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по него също не се обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страната е поддържала противоречие с решение № 44/12 на ВКС, І т.о. С това решение, обаче е разрешен различен от поставения въпрос,а именно – следва ли във въззивната жалба по чл.630 ТЗ, само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, при хипотеза на упражнено право по чл.613а,ал.2 ТЗ от трето лице, да се формулира конкретно искане за отмяна, като се конкретизира начална дата и ако това не е направено задължен ли е съдът да приложи чл.262, ал.1 ТЗ”. ВКС е обосновал приложимост на чл.262, ал.1 ГПК, но само ако в жалбата са изложени общи доводи, за това, че началната дата на неплатежоспособност е неправилно определена. Следователно, въззивният съд не се отклонил от тази практика, тъй като със сезиращата го въззивна жалба на длъжника, а не на трето лице, подробно е обосновано, че началната дата е определена при недоказаност на съществените обстоятелства, свързани с нейното определяне, т.е. твърдяна е изначална недоказаност на състоянието на неплатежоспособност, а петитума на жалбата е съдържал имплицитно, с оглед обоснованите оплаквания и искане да бъдат отстранени неяснотите относно общото икономическо състояние на длъжника. Или с цитираното решение не се обосновава наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе по основателност на предявения иск, въззвиният съд подробно е разгледал установените по спора вземания на кредитори спрямо длъжника, в това число и вземанията на касатора, като изрично, с оглед възобновената висящност на производството по жалба на длъжника е подчертал, че в тежест на последния е при установени вземания да докаже, че разполага с достатъчно средства за да погаси задълженията си, след като оспорва основателността на иска, като чрез пълно обратно доказване, обори презумпцията на чл.608,ал.2 ТЗ установявайки, че е платежоспособен.Приел е неизпълнение на това процесуално задължение на длъжника, независимо от даваната многократно възможност от първостепенния съд в тази насока, като съдът е допуснал експертиза със задача установяване имущественото състояние на длъжника, а на последния изрично е посочена последицата от непредставяне на необходимата документация и указаните последици в чл.161 ГПК при неизпълнение на това задължение. Т.е. така поставен третият въпрос се основава на предположение за оценката на неосъществени факти, но не е съобразен с решаващите изводи на съда в това число и подробно развитите съображения, мотивиращи приемане на конкретна от него начална дата на неплатежоспособност. Или, решаващият състав е определил началната дата на неплатежоспособност, с оглед категоричните данни за конкретни неизпълнени парични задължения и във връзка с оплакванията на страните, като нейното определяне е в резултат на решаващата дейност на въззивната инстанция и при съобразяване на установените факти. Страната въпреки пространното изложение не е обосновала и допълнителен критерий по този въпрос.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да изложи съображения,за това че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е разбирането на страната по приложението на чл.608 ТЗ, подкрепени с практика свързана с предпоставките за определяне на начална дата на неплатежоспособност. Оплакванията за неправилност на решението в обжалваната част също не са относими към основанието, след като страната не е изложила обосновани доводи за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито за формирана при неправилно приложение на закона практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №626 от 30.03.2015г. по т. д.4296/14г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след отмяна на решение от 10.10.2014г. по т.д. 467/13г. на Видински окръжен съд е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма]- 24.04.2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: