4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
София, 25.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2216 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца С. В. против Решение № 1730 от 09.07.2019г. по в.гр.д.№ 5778/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта за отмяна на първоинстанционото решение и отхвърляне на иска за разликата над 4 637.02 лв. и в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 39 204лв. – претендирана на основание чл.86,ал.1 ЗЗД законна лихва за периода 10.12.2005г.-19.03.2008г. върху минималната застрахователна сума от 100 000лв., определена по силата на чл.9,ал.1,т.1,предложение първо от отменената Наредба за задължителното застраховане от 1997г. в редакцията й ДВ бр.107/2002г.
Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК и на очевидна неправилност на въззивния акт. Не оспорва факта, че с влязло в сила решение ответникът „Булстрад”АД е осъден да му заплати сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му, настъпила на 12.04.2003г., но счита, че лихвата, която застрахователят дължи и каквато не е била присъдена с предходното решение, следва да бъде определена върху сумата от 100 000лв., която е определена в Наредбата за задължителното застраховане /отм./ като минимална застрахователна сума, за която собствениците, държателите, ползвателите и водачите на моторни превозни средства са били задължени да имат застраховка „гражданска отговорност” към момента на застрахователното събитие, причинило смъртта на съпругата на ищеца. Касаторът счита, че определената в чл.9,ал.1, т.1, предл.първо от отменената наредба сума от 100 000лв. за едно застрахователно събитие е „нормативно определено минимално обезщетение”; че минималната застрахователна сума за обезщетение при едно увредено лице е 100 000лв. и това е определената нормативно долна граница. Излага теза, че решението по гр.д.№ 244/2014г. на САС, с което обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му е определено и присъдено в размер на 15 000лв. няма значение за настоящия спор, „тъй като в Република България няма т.н. съдебен прецедент и за решаване на спора по настоящото дело са задължителни само ТР на ВКС и Постановленията на Пленума на ВКС”. Поради това счита, че няма процесуална пречка процесната законна лихва, която се претендира отделно – с исковата молба по настоящото дело, да се присъди „върху нормативно определената минимална сума за дължимо застрахователно обезщетение от 100 000лв., както е посочено в цитираната Наредба за задължителното застраховане”. Основният правен спор според касатора е „дали законната лихва следва да се изчисли „върху сумата 4 637.02лв.” или върху сумата от 100 000лв.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е идентично на касационната жалба. Поддържа се искане за допускане на обжалването поради очевидна неправилност на въззивното решение по аргументите, изложени в жалбата. Без да поставя правен въпрос касаторът се позовава и на допуснато процесуално нарушение поради липса на мотиви и противоречие на въззивното решение с ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
От насрещната страна „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела, че с влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че дължимото на С. В. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му е в размер на 15 000лв., както и че в това производство лихва за забава не е била претендирана, съотв. присъдена. Зачитайки на основание чл.297 ГПК установената сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение между страните, въззивната инстанция е приела, че обезщетението за неимуществени вреди, върху което на Т. се дължи и следва да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, е сумата 15 000лв., а не сочената от страната сума от 100 000лв., съставляваща минимална застрахователна сума по чл.9,ал.1,т.1 от Наредбата за задължителното застраховане /отменена/. Лихвата е пресметната в размер на 4 637.02лв., до който размер искът е счетен за основателен.
Искането за допускане на факултативния касационен контрол не може да бъде уважено:
При твърдението си за очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, въведено с разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК, касаторът смесва понятията дължимо застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за понесени конкретни неимуществени вреди с минимална застрахователна сума – лимит на застрахователното покритие на застрахователя по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. След като с влязло в сила решение между страните е определен размерът на отговорността на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца, недопустимо е в нов процес да се оспорва размерът на това обезщетение под формата на искане за присъждане на лихва върху сума, различна от определеното и присъдено обезщетение. Въззивната инстанция законосъобразно е зачела формираната сила на пресъдено нещо, съобразявайки, че освен ТР на ВКС и постановленията на пленума на ВКС, на първо място за съда задължителни са разпоредбите на процесуалния закон. Поради това неуместна е тезата за очевидна неправилност. Основният спор по делото е, дали претендираното обезщетение за забавено плащане следва да се изчисли върху сумата от 100 000лв. или върху присъденото с влязло в сила решение обезщетение от 15 000 лв. /а не върху сумата 4 637.02лв. както сочи касаторът/. На този въпрос, който е по съществото на спора, въззивната инстанция е дала отговор прилагайки стриктно закона, съобразявайки правилата на формалната и правната логика и спазвайки принципите на гражданското съдопроизводство. Както се посочи, определената в чл.9,ал.1,т.1,предл. първо от отменената НЗЗ сума е минималната сума за покриване на неимуществени вреди, за която следва да е налице сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за съответната година – минималната законоустановена застрахователна сума за неимуществени вреди при сключването на тази задължителна застраховка, но тя не съставлява нормативно определено минимално обезщетение, нито минимална застрахователна сума за обезщетение както счита касаторът. Определянето на конкретния размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие в рамките на застрахователната сума /в рамките на лимита на отговорността/, е регламентирано в чл.52 ЗЗД и се определя от съда по справедливост. Размерът на конкретното обезщетение за конкретно понесени морални вреди на конкретно лице не е регламентиран и фиксиран, не е нормативно установен, нормативно установени са само минималните граници, минималният лимит на отговорността на застрахователя.
Твърдението за липса на мотиви не е обвързано с правен въпрос, който да послужи като обща предпоставка по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Поради това оплакването за отсъствие на мотиви е относимо към правилността на решението, преценка, която не се извършва в производството по чл.288 ГПК. Поради отсъствието на въпрос с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. ОСГТК на ВКС извършването на тава проверка не може да бъде допуснато. Паралелно с това въззивният акт съдържа ясни и аргументирани правни доводи за неоснователност на искането за присъждане на лихва върху „обезщетение” от 100 000лв., а несъгласието на касатора с тях не е равнозначно на немотивираност.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, което настоящият състав определя в размер на 100 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 382 от 15.02.2019г. по в.т.д.№ 5910/2018г. на СГС, ТО, 11 състав.
Осъжда С. Т. В. да заплати на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата 100 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: