О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
Гр.София, 25.04.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5347 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. М., И. К. К., Л. З. С., С. П. Ф., В. И. З., и Д. И. М., срещу Решение № 1084/30.05.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. дело № 1416/16г. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 475 от 28.12.2015 г., постановено от Окръжен съд – [населено място] по гр.д. № 613 от 2015 г., с което са уважени предявените от ищците В. З. М., Л. З. С., С. П. Ф., В. И. З. и Д. И. М. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124 ГПК във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, вместо което е постановено отхвърляне на същите. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при особено съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано, поради което се моли за неговата цялостна отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за установяване на правото на собственост да бъде уважена със законните последици, или постановяване на връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор, в който поддържа, че обжалваното въззивно решението на САС е правилно и като такова следва да се остави в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК са, както следва:
– Допустимо ли е, след като ответникът не е дал отговор на исковата молба, не е обжалвал първоинстанционното решение с въззивна жалба и изобщо не е заявявал искания и възражения в процеса, въззивният съд да се произнася в негова полза служебно по приложението на материалния закон, когато същият не е от императивен порядък;
– Допустимо ли е извършено отчуждаване по ПОИДОН да се отменя по реда на П..9 от ПР на ЗУТ.
– Длъжен ли е съдът, след като е обсъдил приложението на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др.благоустройствени закони, служебно да прецени предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2 ЗВСОНИ.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството по делото е образувано по искова претенция на наследниците по закон на Ф. М. Р. /починал на 29.01.1963 г./, З. Ф. М. /починал на 30.10.1983 г./ и на И. З. Ф. /починал на 30.10.2006 г./, които излагат твърдения, че на основание придобивна давност техните наследодатели са били собственици на процесните недвижими имоти, както следва: I./ Ф. Р.- на ДВОРНО НЕРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 3600 кв.м., застроено с паянтова жилищна сграда с площ от 61.00 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40.00 кв.м. и хамбар с площ 12.00 кв.м., който имот представлява имот №16 по отчуждителния план на Г. – [населено място], одобрен с Решение от 12.08.1963 г. по картата на рудник „Т.“ и махала „Р.“; II./ З. М.- на ДВОРНО НЕРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 1100 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], незастроено, който имот представлява имот №16 по отчуждителния план на Г. – [населено място], одобрен с Решение от 12.08.1963 г. по картата на рудник „Т.“ и махала „Р.“; III./ И. Ф.- на ДВОРНО НЕРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 1050 кв.м., незастроено, който имот представлява имот № 15 по отчуждителния план на Г. – [населено място], одобрен с Решение от 12.08.1963 г. по картата на рудник „Т.“ и махала „Р.“. С Решение от 12.08.1963 г. описаните имоти били отчуждени за държавна нужда, а именно за експлоатационни нужди на ДМП „Г. Д.”- [населено място], като с Протокол от 14.12.1963 г. имотите били оценени и така определеното обезщетение- изплатено на отчуждените собственици. Посочено е, че със Заповед № 982 от 14.06.2005 г. на Кмета на община – П. на основание пар.9, ал.2 от ЗУТ е отменено отчуждаването на имотите, тъй като мероприятието, за което са били отчуждени, не е било изпълнено по отношение на тях, а отчуждените собственици, респ. техните наследници са владяли същите непрекъснато от 1963 г. до завеждане на делото. Полученото от наследодателите обезщетение било възстановено в полза на [община] на 24.06.2005 г. Правният интерес от предявяване на установителните искове за собственост срещу конкретния ответник е обоснован с твърдението, че със Заповед № 17-46/ 05.02.2015 г. на Началник С.- [населено място] на ищците е било отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] чрез нанасяне на процесните недвижими имоти и вписването им като собственост съответно на наследниците на З. Ф. М., И. З. Ф. и Ф. М. Р., поради констанацията, че непълнотата или грешката са свързани със спор за материално право, произтичащ от обстоятелството, че процесните имоти са били придобити от ответното дружество [фирма]- [населено място] като част от активите на търговското предприятие на [фирма]- [населено място] с договор от 17.01.2005 г., вписан в Службата по вписванията на 01.03.2007 г.
За да отхвърли така предявените искове за собственост, въззивният съд е изложил мотиви, според които индивидуалният административен акт, на който ищците твърдят да са придобили собствеността- Заповед № 982/ 14.06.2005 г. на Кмета на [община], е нищожен като издаден от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност. В тази връзка са изложени мотиви, според които разпоредбата на П..9 от ПР на ЗУТ не намира приложение по отношение на процесното отчуждаване на основание ПОИДОН /отм./, което подлежи на отменяване по специалния ред, предвиден в ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. В тази връзка е съобразено, че преклузивният 6-месечен срок за подаване на молба за отмяна на отчуждаването, предвиден в чл. 4 от посочения закон, е изтекъл на 21.05.1998 г., поради което подадената след този срок молба не е в състояние да сезира кмета на общината като предпоставка за валидното му произнасяне. По тези съображения и на основание чл. 17, ал. 2 ГПК е формиран решаващият краен извод на въззивния съд, според който ищците не са в състояние да се легитимират като собственици на процесните имоти на основание отмяна на отчуждаването им по административен ред. Доколкото, по така изложените съображения, спорните имоти са останали собственост на държавата, САС е приел, че същите не са могли да бъдат придобити от ищците и на основание давност, предвид установената в чл.86 ЗС забрана /до влизане в сила на ЗИД на ЗС, обн. ДВ, бр.33/1996 г./, респ. на основание забраната, установена в П..1 от ДР на ЗДСЗС /обн.ДВ, бр.46/2006 г./.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по първия формулиран от касаторите правен въпрос, отнасящ се до правомощията на въззивния съд. Според чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посочените в жалбата, но според Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, при проврка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В конкретния случай, доколкото производството е образувано по искови претенции за собственост, основанието на същите винаги е свързано с приложението на императивни материалноправни норми, тъй като според чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Иначе казано, установените в законодателството способи за придобиване на право на собственост са уредени по начин, който не позволява отклоняване на правните субекти от тях, и в този смисъл уредбата е от императивен порядък, който обуславя необходимостта, в изпълнение на основополагащия за процеса принцип на законност /чл. 5 ГПК/, решаващият съд, във всеки стадий на процеса- първа, въззивна или касационна инстанция, служебно да обезпечи правилното й приложение независимо от наличието или липсата на позоваване от страните. По така изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд, не са налице.
По втория формулиран от касаторите материалноправен въпрос, свързан с определяне приложното поле на П..9 от ПР на ЗУТ, основания за допускане на касационното обжалване също не са налице. Правните изводи на въззивния съд, според които извършеното отчуждаване на процесните имоти по реда на ПОИДОН /отм./, приет на основание чл. 106 ЗС, подлежи на отмяна по реда на специалния реституционен закон, а не по този на П..9 от ПР на ЗУТ, кореспондират с константната практика на ВКС по въпроса. Така, според Решение № 587/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1272/09 г. на І г.о., прието по реда на чл. 290 ГПК, посочената норма не представлява реституционна разпоредба, а урежда приключване на започнали при действието на З. отчуждителни производства, останали незавършени при влизане в сила на ЗУТ. Административни актове за отмяна на отчуждавания, които не попадат в това приложно поле, не пораждат действие и не са в състояние да легитимират като собственици лицата, в чиято полза са издадени. В аналогичен смисъл е и постановеното при действието на ГПК /отм./ Решение № 373/ 30.05.2007 г. по гр.д.№ 43/06 г. на V г.о., според което редът за отмяна на отчуждаване на имот, отчужден за благоустройствени мероприятия, е предвиденият в ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др.закони, а не П..9 от ПР на ЗУТ. Колкото до въпроса, длъжен ли е бил въззивния съд да изследва приложимостта на чл.2 ЗВСОНИ, същият е неотносим, доколкото исковата молба не обективира позоваване на този реституционен способ, а и по вече изложените по-горе съображения същият е неприложим за отчуждавания, извършени по реда на ПОИДОН /отм./.
С оглед горното, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от гореизложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1084 от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 1416/16 г. по описа на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на Е. К. М., И. К. К., Л. З. С., С. П. Ф., В. И. З. и Д. И. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: