О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 27.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1444 / 2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Й. В. против определение № 3555 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 849/2013г. на Варненски окръжен съд, поправено с определение № 37 от 06.01.2014г., с които е изменено въззивното решение № 1942 от 04.10.2013г. в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК и той е осъден да заплати на адвокат Д. Ж. К., като пълномощник на Ф. Й. Х. на основание чл. 38, ал.2 ЗА и чл. 7, ал.2,.т.4 от Наредба № 1/2004г. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят подържа оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като искът е уважен и няма отхвърлителна част – дарението е намалено с толкова, с колкото е накърнена запазената част, а размера на намалението не се определя от искането. Затова счита определението и необосновано.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което изрично е предвидена възможност за обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 ГПК. С ТР № 6/2012г. на ОСГТК т. 24 се прие, че определенията на въззивния съд, с които се изменя решението на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 ГПК.
От В. Й. В. са предявени против Ф. Й. Х. искове по чл. 30 ЗН за намаляване на направеното в негова полза дарение от наследодателите Й. Х. С. и М. Д. С. на апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес] с н.а. № 194,т.ХХІХ/1993г. С решението на РС са уважени тези два обективно съединени иска, като дарението е намалено с 28233 лв. Това решение, като неправилно е обжалвано и от двете страни. С въззивното решение е отменено изцяло решението на РС и вместо това е отхвърлен иска за възстановяване на запазената част от наследството, останало от М. Д. С.. Уважен е иска за възстановяване на запазената част от наследството останало от Й. Х. С., като дарението от него е намалено с 15116,5/70550 ид.ч. С решението не са присъдени разноски. С въззивната жалба адвокат Д. Ж. К., като пълномощник на Ф. Й. Х. е поискала освобождаване на доверителя си от заплащане на държавна такса, като лице в тежко материално и здравословно състояние и присъждане на адвокатски хонорар. Искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е уважено. Тъй като с решението не са присъдени разноски на адвокат Д. К., тя е поискала изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение на нея на основание чл. 38, ал.2 ЗА, тъй като оказва правна помощ безплатно. Съдът е приел, че искането е основателно, защото е направено в срок и е присъдил разноски на Ф. Х.. По молба на адв. К. е поправена очевидна фактическа грешка, като разноските са присъдени на нея, а не на доверителя й.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Съдът не е съобразил, че от двата обективно съединени иска за възстановяване запазената част от наследството на двамата наследодатели единия иск е уважен, а другия е отхвърлен с възивното решение. Затова присъдените разноски в размер на 1000 лв. следва да се намалят на половина. Жалбоподателят не претендира разноски за това производство. Предвид частичната основателност на частната жалба и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, 38, ал.2 ЗА и чл. 7, ал.2,.т.4 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1/2004г.,, на адвокат К. като пълномощник на Ф. Й. Х. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за това производство в размер на 375 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3555 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 849/2013г. на Варненски окръжен съд, поправено с определение № 37 от 06.01.2014г., с които е изменено въззивното решение № 1942 от 04.10.2013г. в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, които В. Й. В. е осъден да заплати на адвокат Д. Ж. К., като пълномощник на Ф. Й. Х. за разликата над 500 лв. до присъдения размер 1000 лв.
ОСЪЖДА В. Й. В. да заплати на Д. Ж. К., като пълномощник на Ф. Й. Х. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 375 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: