1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 27.07.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 719 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските.
Молителите поддържат, че според представения по делото списък процесуалният представител на насрещната страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3040лв., докато съдът е присъдил на ответната страна адвокатски хонорар в размер на 3400лв. Считат също така, че неправилно в полза на насрещната страна са присъдени разноски за всички инстанции, доколкото в представения договор за правна защита е посочено, че сумата 3040лв. представлява адвокатски хонорар за предявяване на иска и за всички инстанции, след като с решението си въззивният съд вече ги е осъдил да заплатят направените разноски за двете инстанции. Поддържат, че е недопустимо в касационното производство да се присъждат разноски за предявяване на иска и за защита в предходните инстанции. Навеждат довод и за прекомерност на направените от насрещната страна разноски, поради което молят присъденият хонорар да бъде намален от 3400лв. на 500лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна /Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д./ изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че касационната инстанция при решаване на правния спор разглежда исканията за присъждане на разноски за всички фази и инстанции на съдебното производство, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, включително и такива за разноски пред първата и въззивната инстанция, когато крайният съдебен акт е благоприятен за страната и ако същата до този момент не е претендирала тези разноски, включително защото не са били платени.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
С определение №386/27.06.2017г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване решението, постановено на 10.11.2016г. по в.гр.д.№1408/2016г. по описа на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. са осъдени на основание чл.75 ЗС да предадат на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. владението на двуетажна жилищна сграда, построена върху дворно място с идентификатор 10.135.5545.3225 на с.о.“Зеленика“, кв.Г., [община]. Със същото определение С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. в качеството им на касатори са осъдени да заплатят на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. сумата 3400лв., представляваща направените по делото разноски, с оглед обстоятелството, че към подадения от Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. отговор на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че същите са заплатили на адв.Т. сумата 3040лв. за завеждане на иск с правно основание чл.75 ЗС за всички инстанции.
Искането за изменение на така постановения съдебен акт в частта му за разноските е постъпило в регистратурата на РС-Варна на 14.07.2017г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме за допустимо.
Неоснователни са наведените от молителите доводи, че не дължат заплащане на разноски в претендирания от насрещната страна размер по причина, че с решението си въззивният съд по гр.д.№1408/2016г. вече ги е осъдил да заплатят направените разноски и за двете инстанции. С постановеното на 10.11.2016г. въззивно решение по в.гр.д.№1408/2016г. Варненският окръжен съд е осъдил С. С. П., Н. Т. М. и Б. Т. М. да заплатят на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. сумата 167лв., представляваща внесени държавни такси за двете инстанции, но не и разноски, направени за възнаграждение на представлявалия ги в производството адвокат. Именно разноски, представляващи адвокатско възнаграждение са присъдени с постановения по настоящето дело акт на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице повторно присъждане на едни и същи разноски.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на присъждането на разноски за всички инстанции в производството пред ВКС. Според настоящия състав не съществува процесуална пречка в полза на участващо в касационното производство лице да бъдат присъдени разноски, направени за процесуалната му защита и представителство от адвокат за всички инстанции, ако се установи, че адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство по делото за всички инстанции е платено изцяло едва при разглеждане на делото от ВКС и до този момент не е било претендирано, респ. присъждано на това лице именно поради тази причина.
Основателно е обаче възражението на молителите за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Както приема ВКС в константната си практика, преценката за съответствие между платеното от страната адвокатско възнаграждение и нормално дължимото такова, следва да се основава не само на цената на иска, но преди всичко на фактическата и правна сложност на делото, вкл. с оглед извършените от процесуалния представител съдопроизводствени действия, изразените от него становища по основателността на претенцията, изложените съображения в писмени бележки, отговор на искова молба, въззивна или касационна жалба. Според тези критерии настоящият състав приема, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение за касационното производство е прекомерно и следва да бъде намалено, като съображенията за това са следните:
Договореното и платено на адв.Т. възнаграждение в размер на 3040лв., доколкото друго не е уговорено, е в размер на 1013.33лв. за всяка една инстанция при цена на иска от 11 129.90лв. Определено по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение възлиза на сумата 836.87лв. Или за първоинстанционното и въззивно производство с оглед извършените от адв.Т. съдопроизводствени действия договореното и платено възнаграждение не е прекомерно. За производството пред касационната инстанция обаче с оглед обстоятелството, че открито съдебно заседание не е било провеждано, следва да се приеме, че в полза на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сума за процесуално представителство, изразяващо се в подаване на отговор на касационната жалба и определена по реда на чл.9 от наредбата, т.е. в размер на ? от възнаграждението по чл.7 или 627.65лв. Или договореното, платено и присъдено като разноски в полза на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено с 385.68лв.
Доколкото с подадения от Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. отговор на касационна жалба се претендира присъждане на направени разноски в размер на 3040лв., каквато сума е посочена и в представения по делото списък на разноските, и именно по отношение на тази сума е формирана воля да бъде присъдена при постановяване на определение №386/27.06.2017г., следва да се приеме, че чрез присъждането на сума в размер на 3400лв. е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в определение №386/27.06.2017г. по гр.д.№719/2017г. по описа на ВКС, Първо ГО, като на лист 5, ред 4 отгоре надолу в диспозитива на определението вместо „сумата 3400лв. /три хиляди и четиристотин лева/“ се чете „сумата 3040лв. /три хиляди и четиридесет лева/“.
ИЗМЕНЯ определение №386/27.06.2017г., постановено по гр.д.№8.719/2017г. по описа на Първо ГО на ВКС в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА присъдената в полза на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. сума от 3040лв. на 2654.32лв. /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и 32ст./.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: