О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 30.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3698 / 2019 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София против определение № 159 от 29.07.2019 г. по гр.д.№ 1881/2019 г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без уважение молбата на банката по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 130 от 10.06.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските, като присъдените 600 лв. бъдат намалени.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, тъй като не е съобразено, че производството е прекратено, че пълномощникът на ответната страна не се е явявал в открито съдембно заседание а делото не е с правна и фактическа сложност. Наведен е и довод, че определението не е съобразено с чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари и с обстоятелството, че пар.2 от същата е прогласен за нищожен с решение на Върховният административен съд.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, предвид това, че и определението, с което са присъдени разноски, чието изменение се иска, е подлежало на обжалване с частна жалба. Поради изложеното, съдът преценява частната жалба като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 130 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 1881/2019 г. са оставени без разглеждане молбата на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за отмяна на влязлото в сила определение № 302 от 14.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 139/2019 г. на Русенския окръжен съд и подадената при условията на евентуалност частна касационна жалба срещу същото определение, производството по делото е прекратено и молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата Ц. П. П. направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева – платено възнаграждение за адвокатска защита. Молбата за отмяна е преценена от съда като недопустима, защото определението, чиято отмяна се иска не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и поради липса на активна процесуална легитимация за банката. За недопустима е приета и частната касационна жалба, тъй като е против определение, което не подлежи на обжалване, защото не е от нито една от двете категории, посочени в чл. 274, ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил, че в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма изрична разпоредба за размера на адвокатското възнаграждение при защита срещу молба за отмяна на влязло в сила определение чрез изготвяне на писмен отговор с или без процесуално представителство, но е приложена нормата на пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. За най-близка до процесната хипотеза е приета разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата, според която за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Тъй като са представени доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 600 лв., съдът е присъдил този размер, като е приел, че няма основание за намаляването му до минималния по чл. 9, ал.4 от Наредбата, тъй като той е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, което има за предмет молба за отмяна на определение на окръжен съд, с което е отменен отказ на съдия по вписванията да заличи възбрана върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот, придобит на публична продан по чл. 717з ТЗ, и е разпоредено да се извърши заличаването. Съдът е приел, че уговорения и изплатен размер на адвокатското възнаграждение, заплатен от ответницата по молбата е съответен и на обема на осъществените в производството процесуални действия от процесуалния представител на страната – защитата е реализирана чрез изготвяне на подробен и аргументиран отговор по молбата за отмяна. Затова не е приложена нормата на чл.78, ал.5 ГПК.
Определението е правилно. Съдът е съобразил релевантните факти за производството по чл. 248 ГПК. В случая с молбата на банката са обединени две производства – молба за отмяна и частна жалба. И по двете в представеният писмен отговор са развити подробни съображения за недопустимост.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че съдът е следвало да приложи чл. 11 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, според която за изготвяне на частна жалба за обжалване действия на съдебен изпълнител, на нотариус или против отказ за вписване от Агенцията по вписвания или друг регистър, възнаграждението е 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300 лв. За да се приложи по аналогия правна норма следва да има сходство на неуредената хипотеза с тази, която е уредена с нея. Нормата на чл. 11 от Наредба 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения е неприложима в случая, тъй като не се обжалва определение на съдията по вписванията, с което е отказано вписване. Предметът на производството пред ВКС е определен с молбата на жалбоподателя в настоящото производство, по която е образувано гр.д.№ 1881/2019 г. Въпросите, които са били предмет на обсъждане по това производство – допустимостта на двете искания на банката: молба за отмяна на влязло в сила определение на окръжен съд, с което е постановено вписване и частна касационна жалба против това определение, са различни от хипотезата, посочена в чл. 11 от Наредбата, поради което тя е била неприложимва. Различна е сложността на двете производства, правните и логически връзки, които се налага да бъдат направени, за да се обоснове недопустимостта и на двете искания.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на обжалваното определение поради това, че съдът е приложил пар.2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, който е прогласен от ВАС за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г. Според този текст, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Тъй като съдът е приел в обжалваното определение, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, при присъждане на разноските, не е прилагал и пар.2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения. С т.3 от ТР № 6/2012 г. също е прието, че при прилагане на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от пар.2 от Наредба № 1.
Или в обобщение, частната жалба против определението по чл. 248 ГПК е неоснователна, а постановеното определение, като съобразено с фактите по делото и с правната уредба следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159 от 29.07.2019 г. по гр.д.№ 1881/2019 г. на Върховен касационен съд, І гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: