О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2054 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. Т. и Т. Д. Т. от [населено място], срещу разпореждане № 383 от 21. 03. 2017г. по в. гр. дело № 359/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 7775/09. 12. 2016г. на А. и Т. Т. против въззивно решение № 154/18. 10. 2016г. по гр. д. № 359/2016г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК /неотстранена нередовност/.
Частните жалбоподатели Т. излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като въззивният съд не е съобразил установените обективни обстоятелства /ангажиране в други градове на процесуалния представител на касаторите/, попречили за изпълнение на дадените от съда указания в срок. Молят то да бъде отменено и да им бъдат присъдени сторените в настоящото касационно производство съдебни разноски.
Ответникът по частната жалба М. Д. Р. подава писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Срещу постановеното по в. гр. дело № 359/2016г. на Варненски апелативен съд въззивно решение № 154/18. 10. 2016г., настоящите касатори /ответници в исковото производство/ депозират касационна жалба с № 7775/09. 12. 2016г., която не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което с разпореждане от 12. 12. 2016г. тя е оставена без движение, като на касаторите е даден едноседмичен срок за отстраняване на тази нередовност, многократно продължаван с разпореждания от 30. 12. 2016г., от 16. 01. 2017г. и от 26. 01. 2017г.. В рамките на дадения от съда срок, ведно с продълженията, постъпва уточняваща молба и изложение към касационната жалба с вх. № 709 от 03. 02. 2017г., съдържащи единствено изложение на обстоятелства досежно правилността на въззивното решение, но е и указаното изложение на основанията за допускане на касация по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това администриращият въззивен съд, с разпореждане № 171 от з. з. от 07. 02. 2017г. повторно е оставил касационната жалба без движение с указание до касаторите да представят изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок. Съобщение за горното разпореждане ответниците получават на 21. 02. 2017г., като даденият едноседмичен срок изтича на 01. 03. 2017г., но преди това – на 28. 02. 2017г. ответниците депозират писмена молба по пощата за продължаване на срока, който с разпореждане от 06. 03. 2017г. на Варненски апелативен съд е продължен с 10 дни, считано от изтичане на първоначалния срок, а именно от 01. 03. 2017г. съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, като продълженият срок изтича на 11. 03. 2017г.. В разпореждането от 06. 03. 2017г. на молителите – касатори е указано, че следва да организират адекватно защитата си и че последващо продължаване на срока няма да се уважи На 13. 03. 2017г. касаторите депозират нова молба за продължаване на срока за отстраняване констатираната нередовност на касационната им жалба, в която са изложени съображения за служебна заетост на процесуалния им представител по други дела в други градове, за които не са приложени доказателства. Молбата с правно основание чл. 63 ГПК е оставена без уважение с определение от з. з. от 14. 03. 2017г., поради това че сочените причини за продължаване на срока не са уважителни. С обжалваното разпореждане от 21. 03. 2017г., въззивният съд като е съобразил, че даденият срок с продълженията за отстраняване нередовността на касационната жалба е изтекъл, но въпреки това касаторите не са представили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, вкл. към момента на постановяване на атакувания съдебен акт, е намерил, че са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на останалата нередовна касационна жалба.
Горепосоченото атакувано разпореждане на Варненски апелативен съд е правилно. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение по делото е била нередовна по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което правилно администриращият съд я е оставил без движение на основание чл. 285, ал. 1 ГПК, като е дал срок за отстраняване на констатираната нередовност. Касаторите са получили съобщение за това, но в рамките на дадения срок, ведно с продълженията му по чл. 63 ГПК, не са отстранили нередовността на касационната си жалба, поради което последната е останала нередовна и като такава правилно е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Преценката за основателността на искането за продължаване на даден от съда срок е в правомощията на този съд въз основа на посочените в чл. 63, ал. 1 ГПК законови предпоставки – искането да е направено преди изтичане на първоначалния срок и да са налице уважителни причини за невъзможността на страната да изпълни процесуалните си задължения, които причини стоят извън волята на страната. Тази преценка на съда не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, но следва да се провери в производството по обжалване на преграждащия делото акт, предпоставен от неуважаване на искането по чл. 63 ГПК. Настоящите касатори са депозирали молбата си за продължаване на дадения срок от 13. 03. 2017г., след като вече е бил изтекъл първоначално продълженият срок с определението от 06. 03. 2017г., изтекъл на 11. 03. 2017г., като последният ден от срока е 10. 03. 2017г., който е присъствен ден /чл. 60, ал. 5 вр. с чл. 62, ал. 1 ГПК/. Това обстоятелство е достатъчно, за да обуслови оставяне на молбата по чл. 63 ГПК без уважение като неоснователна, макар да не е посочено изрично в мотивите на обжалваното разпореждане. Не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за продължаване на срока по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК – уважителни причини за невъзможността да се представи изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в срок. Ответниците – молители не са представили доказателства за такива уважителни причини към молбата за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на касационната им жалба, а само посочването им в молбата не е достатъчно. Поради гореизложеното, правилно въззивният съд е преценил, че отсъстват уважителни причини за продължаване на срока – обстоятелство достатъчно само по себе си да обуслови неоснователност на молбата по чл. 63 ГПК. Съобразен е също и факта, че многократно съдът е продължавал срока за отстраняване на същата нередовност на касационната жалба на молителите, както и че правният институт на чл. 63 ГПК не следва да бъде използван като средство за злоупотреба с права.
След като указанията за отстраняване нередовността на касационната жалба са останали неизпълнени в срок, законосъобразно администриращият съд е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и е постановил нейното връщане като нередовна.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 383 от 21. 03. 2017г. по в. гр. дело № 359/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.