ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 182
София, 06. февруари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6173 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1306/26.06.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 721/2013, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 27.11.2012 г. по гр.д. № 9044/2012, с което е уважен до размера на 18.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., представляван от прокурора А. И., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Б. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 01.10.2003 до 25.05.2012 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на финансови операции, като е знаел или предполагал, че средствата са придобити чрез престъпление – престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1, 2 и 3 вр. ал. 1, като по отношение на него в продължение на три дни е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а след това – „парична гаранция”, като му е наложена и забрана за пътуване зад граница. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че в продължение на повече от девет години (значително над разумния срок) е преследван наказателно за тежко умишлено престъпление, което не е извършил, повече от седем години е търпял ограничението да не пътува в чужбина, което се е отразило негативно на семейните му отношения, на професионалната му репутация (след разгласяването на обвинението ищецът е останал без работа), както и на социалното му общуване. Без значение за размера на подлежащите на обезщетяване вреди е обстоятелството, че забавянето на производството се дължи и на големия брой обвинени лица и тяхното процесуално поведение. Такова значение би могло да има само процесуалното поведение на ищеца в хода на наказателното преследване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1306/26.06.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 721/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.