3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
С., 06,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 432 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на АПСПК против решение № 481/2.11.2010 г. по т.д. № 2390/2009 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение от 21.09.2009 г. по т.д. № 7/2005 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. М.-1999 О.-С. иск на основание чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. за разликата над уважения размер 463 650 лв. до претендирания размер 562 695 лв. заедно със законната лихва, както и иск на основание чл.86,ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над уважения размер 20 755.16 лв. до предявения размер 23 868.44 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправния въпрос: Следва ли да се редуцират от общия брой лица, които следва да работят в приватизираното дружество, тези, чиито правоотношения са прекратени по взаимно съгласие, като въпреки това в дружеството остават да работят над 115 лица?, бил решен в противоречие с Р 669/24.10.2008 по т.д. № 273/2008 на ІІ т.о. и Р № 579/26.11.2008 по т.д. 298/2008 на І т.о., съгласно които съдът бил длъжен да разкрие действителната обща воля на страните, като тълкува отделните клаузи на договора във взаимната им връзка и да се схващат в смисъла, който произтича от целия договор. Налице са били предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така поставеният въпрос не е правен, а по фактите на делото и доказването им.
Твърдяното противоречие не е налице.
Представените две решения на ВКС са по искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.240,ал.1 ЗЗД. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие. Спорът по обжалваното решение е във връзка с частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. по договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от С. Е.-С. – т.15.8.
Недопустимо е отъждествяването на евентуално нарушение на чл.20 ЗЗД, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. Конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В случая, съдът е възприел първият вариант от допълнителното заключение на ССЕ, което не е оспорено при приемането му в с.з. на 5.02.2007 г. Следва да се има предвид, че разликата в двата варианта относително не е съществена. Освен това, заповедите за прекратяване на трудово правоотношение не са оспорени от АПСПК при представянето им в с.з. на 28.05.2007 г., както и в с.з. на 1.12.2008 г., когато е констатирана идентичност с оригиналите. А доказателствената сила на тези заповеди е един от основните доводи в касационната жалба.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 481/2.11.2010 г. по т.д. № 2390/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: