О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3495 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 81010/15.06.2017 г. на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от юрисконсулта С. Г., срещу въззивно решение № 3028 от 04.05.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 10114/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 77-195/06.01.2016 г. по гр. д. № 52239/2015 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Р. В. П. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ– за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „директор на С.-гр.С.“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в пълния предявен размер от 14 400 лева за периода от 06.07.2015 г. до 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2015 г. до окончателното й заплащане.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 – 2017 г./, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/ в кои случаи се счита, че на служителя е предоставена реална възможност и разумен срок да даде обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 2/ при дадени от служителя обяснения във връзка с допуснатото нарушение, може ли да се твърди неизпълнение на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, ако сериозността на извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По отношение на първия въпрос касаторът счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като се позовава на постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 137/2010 г. по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о. и решение № 221/2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г., IV г.о. на ВКС. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Р. В. П., представляван от адв.Дарена А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира съдебните разноски, направени пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността „директор на С.-гр.С.“, прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ едностранно от работодателя със Заповед № 7/22.06.2015 г., връчена на служителя на 06.07.2015 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати от Р. П. нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ. Посочено е, че заповедта е издадена от компетентен орган – управителя на НЗОК, съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. От съдържанието й е ясно, че дисциплинарното наказание се налага за допуснато от П. неправомерно бездействие в периода 05.06.2015 г. – 22.06.2015 г. във връзка с извършена проверка в МБАЛ [фирма]. В хода на проверката касата е констатирала допуснати от лечебното заведение нарушения /отчитане на медицинска дейност, която не е извършена и разходване на средства от страна на НЗОК за такава дейност/, за които ищецът в качеството му на директор на С. е следвало да прекрати частично договора с изпълнителя на медицинската помощ, да приложи процедурите по ЗАНН и З., като спази препоръките, дадени му с доклад на управителя на НЗОК. Посочено е, че Р. П. не е изпратил своевременно до дирекция БМП при ЦУ на НЗОК заверени копия от изготвени и връчени констативни протоколи, актове за установяване на административни нарушения и писмени покани до МБАЛ [фирма] за възстановяване на неправомерно взетите суми.
Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и хронологията на събитията в дисциплинарната процедура, въззивният съд е приел, че към момента на връчване на искането за даване на обяснения от служителя – 06.07.2015 г., оспорената заповед вече е била издадена и подписана от управителя на НЗОК /на датата 22.06.2015 г./, а самите писмени обяснения реално не са достигнали до знанието на работодателя, респ. последният не се е запознал с тях и не ги е обсъдил, преди да вземе решението си за налагане на дисциплинарното наказание. Обясненията са изискани в 10.00 ч. на 06.07.2015 г., като на П. е даден срок от 2 часа да ги представи. Същите са получени в 11.47 ч. от св. Г. А. – С. – главен секретар на НЗОК и в присъствието на други двама директори на дирекции в НЗОК, а заповедта за дисциплинарното уволнение е връчена в 12.10 ч. на същия ден. Посочените обстоятелства, наред с краткия интервал от двадесет минути между предоставянето на писмените обяснения с придружаващите ги документи и връчването на уволнителната заповед, са обусловили извода на въззивния съд, че обясненията са били поискани от упълномощените от работодателя трети лица и дадени пред тях като формален акт, а не с цел действително изясняване на обстоятелствата около посочените в заповедта нарушения, както и че същите не са достигнали до знанието на субекта на дисциплинарната власт. Като допълнително съображение за неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ съдът е посочил, че визираните в заповедта нарушения са изисквали служителят да извърши справки и да се снабди с документи, които да приложи към обясненията си, поради което даденият му срок от 2 часа не би могло да се прецени като разумен срок от време. С тези решаващи мотиви въззивната инстанция е приела, че при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ и дори само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество, уволнението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, съгласно предвиденото с нормата на чл.193, ал. 2 КТ. Въпреки този извод за неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, въззивният съд е изложил и мотиви по съществото на спора, като приел, че уволнението е незаконно, тъй като служителят не е допуснал описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В заключение, предявените искове по чл.344, ал.1 т.1 – т.3 КТ са счетени за изцяло основателни и са уважени.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице условия за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора в изложението му въпроси, които обобщени касаят необходимите предпоставки, при които може да се приеме, че е спазена задължителната процедура по чл.193, ал.1 КТ. По този проблем практиката на ВКС, в т.ч. и посочената от касатора, е константна, а въззивното решение е съобразено с приетите правни разрешения. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /включително тези, на които се позовава касатора/ безпротиворечиво се приема, че преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят следва: 1/ да изиска от работника или служителя обяснения във връзка с допуснатото от него дисциплинарно нарушение; 2/ да ги приеме или да изслуша работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. След тези действия, ако счита, че е допуснато нарушение, работодателят налага съответното на тежестта на нарушението наказание. В практиката няма спор, че обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание /в т.см. – Решение № 137/01.06.2012 г. по гр. д. № 982/2011 г., III г. о., Решение № 225/05.04.2012 г. по гр. д. № 375/2010 г., III г. о. на ВКС и др./. Целта е работодателят да има възможност да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението / в с. см. са – решения по гр. д. № 1687/2009 г., по гр. д. № 301/2009 г., по гр. д. № 799/2009 г. на III г. о., по гр. д. № 826/2009 г., по гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. на ВКС и др./. Изслушването на работника или служителя, или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя, което действие е част от дисциплинарната процедура и неин задължителен елемент. Законодателят й е придал такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки. ВКС е последователен в практиката си, че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл.193 КТ. В този смисъл, искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. За да е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ обаче, е необходимо обясненията да са получени от работодателя, т.е. да са достигнали до неговото знание, за да могат да се обсъдят и вземат предвид преди налагане на дисциплинарното наказание, като е без значение кой е техният преносител или кой е извършил организационните действия по изискването им. В това е смисълът на въведеното от закона изискване, като неспазването му обуславя незаконосъобразност на дисциплинарната процедура и отмяна на уволнението без да е необходимо трудовият спор да се разглежда по същество. В случая, приетото от въззивния съд по отношение на спазването на императивната норма на чл.193, ал.1 КТ съответства на цитираните в практиката на ВКС правни разрешения, поради което не е налице нито общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, нито поддържаните от касатора специални предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бл.86 от 2017 г./ за селектиране на касационната жалба. Що се касае до въпроса за разумния срок, който следва да се предостави на работника или служителя за даване на обяснения, мотивите на въззивното решение в тази част не са решаващи, а съдържат допълнителни съображения относно незаконосъобразността на уволнението, поради което твърдяното от касатора противоречие по този проблем с представените решение № 137/2010 г. по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о. и решение № 221/2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г., IV г.о. на ВКС не може да бъде изведено. Отделно от това, разгледаните и в двете решения случаи касаят хипотези, при които обясненията на работника не са били дадени или изслушани по вина на последния, респ. отказ на работника да даде обяснения /чл. 193, ал. 3 КТ/, както и за последиците от осуетяването на възможността изявлението на работодателя, съдържащо искане за обяснения, да достигне до работника.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените за тази инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на сумата 1 000 лева, заплатена в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие № 134966/21.08.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3028/04.05.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 10114/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – [населено място] да заплати на Р. В. П. разноски в размер на сумата 1 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.