– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. София 06.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 (седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2028 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 609/12.02.2018 година, подадена от Ф. А. С., срещу решение № 6/05.01.2018 година на Окръжен съд Търговище, постановено по гр. д. № 257/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Търговище е потвърдил първоинстанционното решение № 491/03.10.2017 година на Районен съд Търговище, постановено по гр. д. № 584/2017 година, с което е отхвърлен предявения от Ф. А. С., срещу Б. М. М. и М. Б. М. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея, вследствие на причинено от ответниците непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2014 година до окончателното заплащане.
В подадената от Ф. А. С., касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявения от нея срещу Б. М. М. и М. Б. М. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Търговище чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. М. М. и М. Б. М. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Ф. А. С. е била уведомена за обжалваното решение на 12.01.2018 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 609/12.02.2018 година, като е подадена по пощата на 08.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Търговище е приел, че в исковата си молба Ф. А. С. твърдяла, че на 26.07.2014 година в [населено място], [община], около 20.00-20.30 часа Б. М. М. и М. Б. М., които са баща и син и техни съседи, й нанесли побой, изразяващ се в нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и крайниците, а М. Б. М. пробол двете й подколенници с вила, като по този начин й причинили временно разстройство на здравето, изразяващо се в болки и страдания. Вследствие на този побой Ф. А. С. станала раздразнителна, изпитвала и страхове, включително и да излиза извън дома си. Също така въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото, включително и от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р В. Ц. Г., се потвърждавали фактите за получени от Ф. А. С. телесни увреждания. При извършения на 28.07.2014 година преглед в МБАЛ Търговище било установено, че С. има наранявания по горната трета на дясна раменница, кръвонасядане от 10.00 сантиметра, а в средната й трета-бледосинкаво нараняване с диаметър 2.00 сантиметра по предната гръдна стена, леко в дясно от средната линия било разположено косо линейно охлузване с дължина 2.50 сантиметра по предната коремна стена и в дясно от пъпа било налице кръвонасядане с диаметър 3.00 сантиметра, по предната повърхност на лявото бедро в долната му трета и на дясната подколенница в горната й трета били установени рани с кръгловата форма с оточни ръбове с диаметър 1.00 сантиметра, като до тях се установявали две линейни охлузвания с червеникав цвят.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по същото свидетели съставът на Окръжен съд Търговище е приел, че повод за инцидента били разногласия в ползването на общинска ливада, предоставена на двете семейства. Бащата на Ф. А. С., а именно А. С. Б., се ядосвал, че Б. М. М. преминавал през тяхната част с трактор и нарочно отъпквал тревата. С присъда № 64/15.10.2015 година на Районен съд Търговище, постановена по н. о. х. д. № 895/2015 година, потвърдена с решение № 3/15.01.2016 година на Окръжен съд Търговище, постановено по в. н. о. х. д. № 212/2015 година А. С. Б. бил признат за виновен за това, че на 26.07.2014 година, в [населено място], [община], причинил на Б. М. М. средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани в централната челно-теменна област на главата и в лявата челно-теменна област, с подлежащо многофрагментно счупване на черепа в лявата челно-слепоочна област, които са причинили проникващо нараняване на черепната кухина, контузия на мозъка, които наранявания като цяло били причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, оток на мозъка и пневмоцефалия, с което бил осъществен съставът на чл. 129, ал. 1 от НК. А. С. Б. нанасял ударите по Б. М. М. с мотика, по главата, при което последният паднал на земята. М. Б. М., който се е прибирал от работа, видял какво се случва с баща му и тръгнал с една тачка да го отбранява и да може да му помогне. Настъпила голяма паника и суматоха, имало много викове и шум, като удари са си нанасяли мъжете. Присъстващите жени се опитвали да ги разтърват, като при това имало бутане. Б. сам посочвал в показанията си, че е избутал дъщеря си. Никой от разпитаните по делото свидетели, не бил видял някой да напада и удря Ф. А. С., а още по-малко това да са били Б. М. М. и М. Б. М.. Дори и баща и не бил видял подобно нещо. Съставът на Окръжен съд Търговище е приел за установено, че Б. М. М. изобщо не е бил в състояние да реагира и да нанася каквито и да било удари на Ф. А. С., защото получените от него увреждания са били изключително сериозни, а намесата на касаторката в конфликта била да се разтърват мъжете. Никой от свидетелите не бил видял каквото и да е нападение към Ф. А. С., с цел да й бъдат нанесени някакви увреждания. Изложената в исковата молба фактическа обстановка изобщо не се потвърждавала от събраните по делото доказателства. Не била правдоподобна и версията на Ф. А. С. за начина на възникване на конфликта, защото баща й А. С. Б. имал водеща роля в това. Каквито и увреждания да била получила касаторката било безспорно, че те не биха могли да бъдат нанесени от Б. М. М., с оглед неговото състояние. Ако имало нанесени такива от М. Б. М., то по делото били налице доказателства, че той е искал да защити живота и здравето на своя баща Б. М. М.. Действията му обаче били отбранителни, насочени към А. С. Б., а не към Ф. А. С.. Нямало каквито и да било преки доказателства, че някой от Б. М. М. и М. Б. М. да е удрял ищцата, а още по-малко по начина, посочен в исковата молба.
Във връзка с горното с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ф. А. С. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Търговище да бъде допуснато до касационен контрол по правния въпрос за това следва ли да се приеме, че едно лице не е нанесло твърдените от касаторката наранявания поради липсата на преки очевидци, които непосредствено да са станали свидетели на ударите, но при наличието на достатъчно доказателства, макар и косвени, които да наведат съда към доказания извод, че именно това лице е причинител на вредата. Така както е формулиран въпроса същият е свързан с оценката на събрания по делото доказателствен материал, тъй като предполага, че са събрани достатъчно косвени доказателства сочещи на конкретния извод, че именно Б. М. М. и М. Б. М. са причинили уврежданията на Ф. А. С.. С оглед на това същият не отговаря на изискванията за общ правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Дори и във връзка с дадените с посоченото ТР указания поставения въпрос да бъде уточнен в смисъл за това възможно ли е даден факт, от значение за спора, да бъде доказван само с косвени доказателства, то отново не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Търговище се е съобразил с установената практика, че даден факт, с правно значение са спора, може да бъде доказван само с косвени доказателства, но само, ако същите преценени в тяхната съвкупност еднозначно сочат на осъществяването на факта. В случая въззивният съд е преценявал не само дали има преки доказателства за това кой е причинил уврежданията на Ф. А. С., но също така е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като с оглед на това е стигнал до извода, че те не сочат еднозначно, че Б. М. М. и М. Б. М. са причинили уврежданията.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ф. А. С. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Търговище да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност е различна от неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последната, както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС, се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване е след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Затова проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, следва да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилна преценка на доказателствата, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6/05.01.2018 година на Окръжен съд Търговище, постановено по гр. д. № 257/2017 година по подадените срещу него от Ф. А. С., касационна жалба с вх. № 609/12.02.2018 година, поради което такова не трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6/05.01.2018 година на Окръжен съд Търговище, постановено по гр. д. № 257/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.