О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 169/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е частна жалба на А. Н. Н. срещу определение на Варненски окръжен съд № 188/ 27.01.2009 г. по в.гр.д. № 1146/ 2007 г. С това определение въззивният съд се е произнесъл по молба на частния жалбоподател с правно основание чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е уважил молбата за 739,06 лв и е отхвърлил същата за разликата над 739,06 лв до 2 000 лв (разноски по въззивното производство) и за сумата 500 лв (разноски по касационното производство).
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че съдът не е имал основание да намалява уговореното адвокатско възнаграждение по въззивно дело № 143/ 2006 г. (решението по което е касирано от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на Варненски ОС), тъй като то не надхвърляло трикратния размер на минимума, определен по Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Евентуално излага доводи, че извършването на такова намаление е недопустимо, тъй като в тази насока нямало направено искано от ищеца, а съдът нямал право да процедира служебно в полза на последния. Относно разноските по дело № 956/ 2006 г на ВКС в размер 500 лв счита, че те също следва да бъдат присъдени с решението на въззивния съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено в отхвърлителната част.
Ответникът по частната жалба – Н. Н. Н. – не взема становище по същата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за основателна.
Съгласно чл.64 ал.2 от ГПК (отм.) ответникът има право на разноските по делото, когато искът бъде отхвърлен. В случая по предявения от Н. Н. иск против А. Н. и други двама ответници е постановено отхвърлително решение. В производството е доказано, че последният е направил разноски по първоинстанционното производство от 2 300 лв. Същите са присъдени с решението на районния съд. По жалба на Н. Н. е образувано в.гр.д. № 143/ 2006 г на Варненски окръжен съд, по което А. Н. е направил разноски в размер 1 500 лв. Същите не са присъдени, тъй като решението по това дело е обезсилено от ВКС, І г.о. по гр.д. № 12/ 2007 г. и делото е върнато на Варненски ОС за ново разглеждане от друг състав. В решението на ВКС са дадени указания при новото разглеждане да бъдат присъдени всички разноски по производството, включително тези по делото на ВКС, които за А. Н. са в размер 500 лв. При новото разглеждане на делото от Варненски ОС (по гр.д. № 1146/ 2007 г.) е оставено в сила решението на СРС (с което са присъдени разноските в първоинстанционното производство) и са присъдени разноски от 1 500 лв, направени от А. Н. при второто въззивно разглеждане на спора. За разноските пред ВКС и при първото въззивно разглеждане на спора произнасяне няма.
А. Н. е поискал с молба по реда на чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени 2 000 лв разноски по в.гр.д. № 143/ 2006 г на Варненски ОС и 500 лв разноски по гр.д. № 956/ 2006 г на ВКС. По тази молба е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което искането е отхвърлено частично.
Определението в отхвърлителната част е неправилно.
Ответникът има право на всички разноски по делото, щом предявените срещу него претенции са отхвърлени – чл.64 ал.2 от ГПК (отм.). Той е доказал, че по гр.д. № 143/ 2006 г на Варненски ОС е направил разноски в размер 2 000 лв под формата на възнаграждение за адвокатска защита. Те следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, който е предизвикал процеса с необоснованите си искове. Намаляването на уговореното между адвокат и клиент възнаграждение при условията на чл.64 ал.5 от ГПК (отм.) не може да бъде извършено служебно, тъй като това означава съдът да вземе отношение в полза на една от спорещите страни – а това е недопустимо за орган, имащ положението на обективен и безпристрастен арбитър. Ищецът не е отправил до съда искане за намаляване на възнаграждението, уговорено между ответника А процесуалният му представител, съответно съдът не може служебно да намалява това възнаграждение. То следва да се присъди изцяло.
Незаконосъобразен е и отказът на въззивния съд да възложи разноските, направени при разглеждане на спора от ВКС, след като делото е върнато за ново разглеждане. Съгласно чл. 218з ал.1 от ГПК (отм.) след като делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Това означава, че Варненският окръжен съд е трябвало да прецени кому да възложи тези разноски, а не да препраща този спор за решаване на органа, постановил касиращото решение. В случая искането за възлагане на разноските в тежест на ищеца е основателно, тъй като претенциите на същия са отхвърлени като неоснователни.
Предвид изложеното в обжалваната част определението на Варненски окръжен съд № 188/ 27.01.2009 г. по в.гр.д. № 1146/ 2007 г. се явява неправилно. Същото следва да бъде отменено и да се постанови друго определение, с което молбата на А. Н. по чл.192 ал.4 от ГПК (отм.) да бъде уважена изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Варненски окръжен съд № 188/ 27.01.2009 г. по в.гр.д. № 1146/ 2007 г. в отхвърлителната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението на Варненски окръжен съд № 485/ 10.11.2008 г. по в.гр.д. № 1146/ 2007 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н. Н. Н. да заплати на А. Н. Н. сумата 1 260,94 лв (хиляда двеста и шестдесет лева, деветдесет и четири стотинки) – разноски, направени при първото въззивно разглеждане на делото по гр.д. № 143/2006 г на Варненски ОС и сумата 500 лв (петстотин лева) – разноски, направени по гр.д. № 12/ 2007 г на ВКС, І г.о.
Делото да се докладва за образуване по постъпилата касационна жалба на Н. Н. Н. против решението на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1146/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: