О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 198/2012 година
Производството е по член 274 ал.2,изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от М. М. Ц.,чрез пълномощника й адвокат Ю. С., против определение №98/14.03.2012г. на Върховен касационен съд,гражданска колегия,първо отделение,постановено по гр.д.№71/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане касационната жалба подадена от М. М. Ц. срещу решение от 09.11.2011г. по гр.д.№202/2011г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по частната жалба В. К. Г.,в писмения си отговор,счита че жалбата не неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е основателна.
С определението си,предмет на настоящата касационна жалба,касационният съд е приел,че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационна проверка,тъй като цената на предявения иск с правно основание член 32 ал.2 ЗС,посочена от ищеца в исковата молба е в размер на 1189,60 лева,под 5000 лева и съгласно член 280 ,ал.2 ГПК/ ДВ бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.
При постановяване на обжалваното определение,касационният съд обаче не е взел предвид,че обжалваното въззивно решение е постановено по повод предявено искане по член 32 ал.2 ЗС за разпределение ползването на описания в исковата молба недвижим имот.В това производство ,съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор,а замества лисващото мнозинство от съсобствениците,с оглед решаване на въпроса вместо тях,като постановява нужните мерки за най-целесъобразното използване на общата вещ или имот,и в същото не се решават спорове за собственост между страните,а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползване на общата вещ,поради което то се определя и като такова на съдебна администрация.Искането по член 32,ал.2 ЗС е молба за защита на имуществено право,която не е сред посочените в член 69 ал.1 ГПК,въпреки че в исковата молба ищецът е посочил цена на иска,основаваща се на приложена данъчна оценка на процесния имот.Следователно,посоченият от съда критерий,визиран в разпоредбата на член 280 ал.2 ГПК не може да се отнесе към искането по член 32 ал.2 ЗС,по повод на което е постановено обжалваното въззивно решение и същото подлежи на касационен контрол.
Ето защо,определението,предмет на настоящата частна жалба следва да бъде отменено и касационният съд да се произнесе по подадената касационна жалба,съгласно предвиденото в ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №98/14.03.2012г. на Върховен касационен съд,гражданска колегия,първо отделение,постановено по гр.д.№71/2012г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: