О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 09.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2165 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ГПК вр. с чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молби за отмяна с вх.№3118/20.03.2017 г. на Ц. Р. В., представляван от адв. Л. К., и вх.№3498/29.03.2017 г. на А. Г. В., представлявана от адв.С. С., срещу определение №9/21.05.2015г. и определение от 28.05.2015г., постановени по гр.д.№ С-10/2015г. по описа на СГС, с които е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.74 и чл.75 ЗОПДНПИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу жалбоподателите.
Молителите твърдят, че е налице основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК- наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и обуславят допускането на отмяната на определенията, с които са наложени обезпечителни мерки.
Ответната страна КОНПИ – София, в писмени отговори изразява становище, че молбите са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а алтернативно, че са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Молбите за отмяна са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, поради следните съображения:
С ППВС № 2/29.09.1977 г. е изяснено, че на отмяна подлежат тези съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. От правилото има изключения /напр. – допустима е отмяна на съдебни актове, макар те да не са решения, когато с тях се разрешават спорове за материално право/, но определението, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е сред тях. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2010 г., ОСГТК, определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. С него не се дава разрешение по същество по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като не разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Това определение не подлежи на касационно обжалване, нито на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК /в този смисъл е и трайната практика на ВКС – определение № 10/16.01.2014 г. по т. д. № 12/2014 г., II т. о., определение № 66/25.03.2011 г. по гр. д. № 1577/ 2010 г., II г. о., определение № 181/30.07.2015 г. по т. д. № 1959/2015 г., II т. о., определение № 286/29.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3655/2016 г., IV г. о. и др./.
В случая, искането за отмяна касае определения, постановени в рамките на обезпечително производство. Доколкото със съдебните актове не се разрешава материално-правен спор, подадените срещу тях молби за отмяна се явяват недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, без да се обсъжда тяхната основателност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молби за отмяна с вх.№3118/ 20.03.2017 г. на Ц. Р. В., представляван от адв. Л. К., и вх.№3498/29.03.2017 г. на А. Г. В., представлявана от адв.С. С., срещу определение №9/21.05.2015г. и определение от 28.05.2015г., постановени по гр.д.№ С-10/2015г. по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.