О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 22.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1253 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. и Х. Г. Г., подадена от адв. С срещу въззивно решение № 447 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 2276/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 31.07.2008 г. по гр.д. № 296/2007 г. на Д. районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Н. И. Л. срещу Х. Г. Г. и Г. П. Г. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Н. А. № 139/2007 г., с който Н. И. Л., действайки чрез пълномощника Х. Г. Г. е продал на Г. П. Г. собствения си недвижим имот: апартамент № 7, намиращ се в гр. Д., бул. “., бл.6, вх. Б, ет. V.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Л., чрез адв. Г в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е прогласил по отношение на жалбоподателите нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 139/2007 г. с който Н. Л. чрез пълномощника си Х. Г. продал на Г. Г. недвижимият имот, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради нееквивалентност на престациите.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен процесуалноправен въпрос за допустимостта на решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, който е от значение за изхода на конкретното дело. Жалбоподателите твърдят, че по поставения процесуалноправен въпрос са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да уважи искът въззивният съд е приел, че между Н на 14.09.2006 г. е бил сключен договор за заем за сумата 1000 лв. със срок на връщане -14.10.2006 г., като вземането на заемодателя Х. Г. е обезпечено чрез продажба на собствения на заемополучателият недвижим имот, описан в договора, за което Л. упълномощил Х. Габровски. На 20.03.200 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който Х. Г. , действайки като пълномощник на Н. Л. продава на Г. Г. апартамента за сумата 5 500 лева. От приетата съдебно – техническа експертиза е установено, че към момента на сключване на сделката пазарната цена на апартамента е била 36 000 лв.
При тези данни и с оглед на въведените с исковата молба и уточненията към нея фактически обстоятелства за нищожност на сделката, поради нееквивалентност на престациите, въззивният съд е приел, че със сключената сделка са нарушени добрите нрави.
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос е за допустимостта на решението, като постановено по непредявен иск.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с трайната
практика на Върховния касационен съд, която приема, че определянето на правното основание на предявения иск е дейност по приложението на закона и се основава на въведените с исковата молба обстоятелства и заявеното искане. В исковата молба и молбата от 25.01.2008 г. се твърди, че със сключената сделка по н. а. № 139/2007 г. се нарушават добрите нрави. В последваща молба от 13.02.2008 г. ищецът отново е твърдял, че сделката противоречи на добрите нрави, тъй като пазарната стойност на апартамента е над 20 000 лв. Така заявените обстоятелства правилно са възприети от въззивния съд като основание на иск за нищожност на договор, с който се накърняват добрите нрави. Затова и решението не е недопустимо, тъй като не е постановено по непредявен иск. Същественият за изхода на делото процесуалноправен въпрос е разрешен при точното прилагане на процесуалния закон и в съответствие със съдебната практика, която е последователна и непротиворечива и не се нуждае от коригиране.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 447 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 2276/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :