О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 10.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3565 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Костадинова, В. М. Т. и А. М. Т. срещу решение № II-92 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е обезсилено решение № 1* от 02.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Бургаския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В жалбата се твърди, че решението на Б. окръжен съд е незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Решението по делото противоречало на практиката на Бургаския окръжен и Бургаския районен съд по сходни дела за имоти в същата местност. Освен това, въпросът за допустимостта на предявения от ищците установителен иск и затова дали са преклудирани правата им да искат изкупуване на имота по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие на влязъл в сила отказ на О. бил от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът О. С. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решения, в които въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В случая, същественият за делото въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е допустим ли е установителен иск за право на ползване върху земеделска земя и съответно имат ли ищците правен интерес да предявят такъв иск, ако по отношение на тях има влязъл в сила административен отказ да изкупят тази земеделска земя по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Недоказано е твърдението на касаторите, че по този съществен за делото въпрос има противоречива практика на Бургаските районен и окръжен съд. Представените от касаторите решения не установяват такава противоречива практика:
Решенията на Бургаския окръжен съд по адм.д. № 1* от 2005 г. и № 533 от 2004 г. и на ВАС по адм.д. № 1* от 2007 г. са постановени по жалби срещу откази на общината да признае правото на жалбоподателите по тези дела да придобият собствеността върху земеделски земи на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и в тях въобще не се разглежда въпросът за допустимостта на иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на право на ползване на бившите ползуватели с оглед бъдещите им права на изкупуване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представените решения по гр.д. № 2* от 1996 г., № 1* от 1997 г. и 1469 от 1996 г. на Бургаския районен съд също не касаят съществения за настоящото дело въпрос. Видно от решенията по адм.д. № 417 от 2004 г. на Бургаския окръжен съд и адм.д. № 1* от 2007 г. на ВАС и определение по адм.д. № 1* от 2007 г. на А. съд- Б. , тези решения по гр.д. са постановени по предявени искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване право на ползване, сходни с иска по настоящото дело, но към датата на тяхното постановяване през 1996 г. и 1997 г. спрямо ищците по тези искове все още не е имало влязло в сила решение за административен отказ да изкупят земеделската земя по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради изложеното по-горе настоящият състав на ВКС счита, че липсват доказателства за противоречиво решаване от Бургаския окръжен и Бургаския районен съд на съществения за делото въпрос за допустимостта на установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./- за установяване право на ползване върху земеделска земя при наличие на влязъл в сила административен отказ за признаване правото на изкупуване на тази земя по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не е налице и второто посочено от касаторите основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване подлежат решенията, в които въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за касационно обжалване е налице, когато има неясна или непълна правна норма, която се нуждае от тълкуване и по която няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране. В случая, по същественият за настоящото дело въпрос- за допустимостта на установителните искове при липсата на правен интерес от тяхното предявяване- има последователна и трайна практика на ВКС. Решението на въпроса за допустимостта на иска във всеки конкретен случай на предявяване на установителен иск касае конкретна преценка на правния интерес на ищците с оглед твърденията им в исковата молба и доказателствата по конкретното дело, а не тълкуването и прилагането на закона.
Поради гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-92 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е обезсилено решение № 1* от 02.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.