О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 498/2008 год.
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД „П” ЕАД, гр. С. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 58 от 26.03.2008 год., постановено по гр.д. № 27/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм. е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, предявения от касатора срещу ЕТ Б. Д. И. , упражняващ търговска дейност под фирма ”С”, гр. Д. иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 10 229.57 лв., представляваща част от общия размер договорна неустойка за неизпълнение на сключен между страните договор за наем № 72/14.12.1999 год., възлизаща общо на сумата 15 344.35 лв. и обхващаща периода 01.03.2001 год.-27.03.2003 год., ведно със законната лихва върху главницата от задължението, начиная от датата на исковата молба-29.08.2007 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.115 ЗЗД във вр. с чл.114, ал.4 ЗЗД и чл. 116, б. ”б” ЗЗД.
Според касатора въззивният съд не е съобразил, че по изрично разпореждане на закона – на чл.115 ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебното производство относно вземането, включващо по необходимост пълният размер на същото, поради което правно ирелевантно за теченето на давностния срок е, че предмет на разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 81/2006 год. на ДОС, спор между страните е било само част от спорното между страните вземане.
С оглед императивното изискване по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдение, че по съществения материалноправен въпрос – предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира ли и прекъсва ли теченето на погасителната давност по отношение на цялото вземане, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения на касационната инстанция – № 357/12.03.1957 год.по гр.д. № 1628/ 57 год.; № 452/2005 год. по т.д. № 748/2004 год.; № 406/98 год. по гр.д. № 1571/ 98 год. и № 1006 /2003 год. по гр.д. № 191/2003 год., поради което е налице критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, както и че със същото е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК смисъл.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно, обаче се явява искането за допускане касационното обжалване въз основа на критерия за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК, на който касаторът се позовава, поради следното:
С влязло в сила решение на Добричкия окръжен съд № 10 от 14.02.2007 год. по в.т.д. № 81/2006 год. ответникът, в качеството си на наемател по договор за наем № 72/14.12.1999 год., сключен с праводателя на ищеца- „У” ЕООД, гр. С. е осъден да заплати на последния- „П” ЕАД, гр. С. сумата 5114. 78 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение, обхващаща периода 01.03.2001 год.- 27.08.2003 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2003 год. до окончателното и изплащане, като изрично в съобразителната част на постановения съдебен акт е прието, че присъдената сума представлява 1/3 част от общия размер дължима неустойка, възлизащ на 15 344.35 лв.
Този остатък от дължимата на „П” ЕАД, гр. С. неустойка в размер на сумата 10 229.57 лв.е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 27/2008 год. на Варненския апелативен съд, по което е постановен и обжалваният понастоящем въззивен съдебен акт.
За да отрече основателността на претендирания от касатора с иска по чл.92, ал.1 ЗЗД остатък от вземането му за неустойка за периода 01.03.2001 год.-29.08.2003 год. решаващият съд е уважил направеното от ответника възражение за давност, приемайки за приложима в случая разпоредбата на чл.111, б.”б” ЗЗД и липсата на правна възможност с предявяване на частичния иск, предмет на в.гр.д. № 81/2006 год. на ДОС, да се прекъсне теченето на давностния срок за цялото вземане.
Следователно така формулираният от касатора материалноправен въпрос се явява съществен за настоящия правен спор, тъй като разрешаването му е обусловило крайния изход на делото, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото, обаче, даденото от въззивната инстанция разрешение по същия, според което предявеният частичен иск нито спира, нито прекъсва погасителната давност по см. на чл.115, б.”ж” ЗЗД за останалата непредявена част от вземането е в съгласие с приетото от ВКС, търговска колегия в решение № 610 от 09.12.2008 год. по т.д. № 391/2008 год., постановено по реда на чл. 293 ГПК /ДВ бр.59/2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, включващо се в задължителната практика на ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и целящо да уеднакви практиката на съдилищата, то съществуващото към дата на подаване на настоящата касационна жалба противоречие в последната по този съществен материалноправен въпрос, израз на която са и част от цитираните от касатора съдебни актове, е преодоляна.
Същевременно с наличието на задължителна съдебна практика, с която въззивната инстанция е съобразила обжалваното решение, поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК следва да се приеме за неосъществено.
Що се отнася до визирания критерий за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то доколкото същият е бланкетно формулиран от касатора, без да каквато и да било аргументация за приложимата законова хипотеза- значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и относимостта му към развитие на правото, един от аспектите на който е именно точното прилагане на закона, искането за допускане касационното обжалване въз основа на него е недоказано и поради това лишено от основание.
Водим от горното и на осн.чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 58 от 26.03.2008 год., постановено по гр.д. № 27/2008 год., на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: