О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 11,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 778 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационната жалба с вх. № 5087/25.VІ.2009 г. на А. К. С., К. М. С. и К. М. Е. – тримата от гр. П., област Бургас, подадена чрез процесуалния им представител адв. П от АК-Ст. Загора, против онази част от решение № 422 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1287/08 г., с която – като неоснователни – са били отхвърлени исковите им претенции с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявени срещу З. „У” А. – София за репариране на понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател М. С. , загинал при ПТП, настъпило на 30. ХІІ.2005 г. по вина на автомобилист – съответно за разликата от 30 000 лв. до 80 000 лв. за първата касаторка и над 25 000 лв. и до предявения размер от 60 000 лв. за всеки един от останалите двама касатори.
Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и за незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, поради което те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който техните преки осъдителни искове срещу З. „У” А. – София с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ да бъдат уважени в предявените им по делото размери, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията от датата на непозволеното увреждане /30. ХІІ.2005 г./, вкл. и с присъждане на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция неправилно била приложила принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетенията за морални вреди, игнорирайки лимита на отговорност на застрахователя.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите от гр. П. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите алтернативно дадени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че в отхвърлителната част на решението си САС се е произнесъл по материалноправния въпрос за размера на дължимото им от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруг и родител, който обаче бил решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван бил противоречиво от съдилищата в Републиката, а и бил от значение за точното прилагане на закона /чл. 52 ЗЗД/, но също и за развитие на правото: доколкото волята на законодателя се проявявала в насока „непрекъснато да се увеличават законоустановените задължителни лимити на отговорността на застрахователите”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация З. „У” А. – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /въззивна/ страна в производството пред САС, касационната жалба на А. К. С., К. М. С. и К. М. Е. – тримата от гр. П., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В атакуваната си част решението на САС е съобразено изцяло със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІ на ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г., според които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да се схваща като свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Така при причиняването смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между загиналия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и пр. фактори. С оглед наличието на такава задължителна практика на ВКС несъстоятелно е да се поддържа, че релевираният от тримата касатори материалноправен въпрос бил такъв, който се решавал противоречиво от съдилищата, щом тъкмо при съобразяване на такива примерно посочени детерминанти, по отделните дела се стига до различни по размер обезщетения, без обективно да е възможно определянето на някаква „тарифа” за репариране на морални вреди, произтичащи било от загубата на съпруг или на родител. Ирелевантни в посочения смисъл са цитираните и приложени от касаторите две решения на отделни състави на СГС /Р. № 70/21.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2550/07 г., както и Р. от 28.VІ.2007 г. по гр. д. № 2877/06 г./, за които не само че няма данни те да са влезли в сила, но имат за свой предмет коренно различаващи се хипотези.
В заключение, релевираният материалноправен въпрос не е и такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона /чл. 52 ЗЗД/, но също и за развитие на правото, след като по тълкувателен път още преди четири десетилетия е отстранена неяснота в закона, отнасяща се до съдържанието на едно външно за правото понятие, заимствано от етиката, каквото представлява критерият за справедливост.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 422 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1287/08 г. в отхвърлителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2