О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 10.04.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4030 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Етажната собственост /EС/ в сградата на [улица], търговска част, [населено място], представлявана от председателя й Б. К. и чрез пълномощника адв. М. С. от САК, против въззивното решение № 3886 от 1.06.2017 год. по гр. д. № 3263/2017 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 15.11.2016 год. по гр. д. № 62798/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ЕС на [улица], [населено място], представлявана от управителя Б. К. и от останалите членове на УС на ЕС – д-р М. П., А. П. и С. С. срещу К. Й. М. и В. Д. М. за признаване за установено по отношение на последните, че ищците са собственици на претендирания като обща част на сградата – етажна собственост недвижим имот, описан като офисно помещение в сградата на [улица], [населено място], на втория етаж на четириетажното тяло, състоящо се от приемна и склад, с площ 33.73 кв. м., при описаните в решението съседи, представляващо оцветеното в зелен цвят на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, неразделна част от решението, като сградата, в която се намира помещението, е построена в УПИ V- 5 кв. 195 по плана на [населено място], на въведеното основание за претендираното право на собственост – извършено преустрояване на помещението в обща част на ЕС и за предаване на фактическата власт върху него от ответниците.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.
Ответниците М. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., въз основа данните по делото намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, с оглед наличието на изложение на основания за допускане на касационно обжалване. По релевираните такива, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения ревандикационен иск по отношение спорния имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, построена през 1939-1940 год. въззивният съд приел, че по делото не е установено спорното помещение да представлява обща част по предназначение нито по предвижданията на одобрения архитектурен проект, съгласно който е построена сградата, нито впоследствие чрез преустройство по решение на всички етажни собственици, и то при условие, че всички те са носители на правото на собственост и при наличието на нарочен акт за промяна на предназначението. За да приеме, че спорното помещение не представлява обща част по предназначение в сградата в режим на етажна собственост, съдът се е позовал на трайната съдебна практика, обобщена в решение № 40 от 25.03.2016 год. по гр. д. № 4994/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че за промяната на предназначението е необходимо спазване на съответната процедура и обективиране на решението на общото събрание във формален акт, изискващо и промяна в предвижданията на архитектурния /инвестиционен/ проект на сградата, утвърдена с надлежен административен акт. По делото не е установено наличието на релевирания от ищеца способ за създаване на обща по предназначението част /извършено фактическо преустройство след възвикване на ЕС/, нито е било такова по одобрения архитектурен проект-съгласно същия то представлява рентгенов кабинет с помещение за рентген, чакалня и склад, нито има данни първоначалният собственик на сградата [фирма] да е преустроил помещението по начин, че при последващото възникване на ЕС, то вече да е имало характер на обща по предназначение нейна част. Данни за правоприемство между първоначалния собственик и етажните собственици относно собствеността върху спорното помещение няма по делото, както няма и такива за правоприемсто между държавата и етажните собственици. Липсват доказателства за придобиване на собствеността от ищците върху спорното помещение, а доказателствената тежест да установят правото си на собственост е тяхна. При липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС същият е неоснователен и по тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което същият е бил отхвърлен.
Касаторът релевира основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017 год./ по въпроса, касаещ задължението на съда да направи пълна и обективна преценка на събраните доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните, като се позовава на решение № 409 от 28.02.13 год. по гр. д. № 59/2011 год. І г. о. на ВКС, ППВС № 1/13.07.53 год. по гр. д. № 1/1953 год., решение № 57 от 2.03.11 год. по гр. д. № 1416/2010 год. III г. о.
Така поставен въпросът предпоставя да се извърши преценка дали събраните по делото доказателства са анализирани правилно от въззивния съд, което обаче не може да ес осъществи в настоящето производство по селектиране на жалбите /чл. 288 ГПК/. Тази преценка е относима към правилността на съдебния акт и наличието на отменителното касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което е различно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая искането на касатора за допускане на касационното обжалване е обосновано с доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Поради това касационното обжалване в случая не може да се допусне при наведените от касатора доводи да допуснати нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Освен това, видно от данните по делото въззивният съд е осъществил анализ на събраните доказателства в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, при който изводите му относно релевантните за спора по чл. 108 ЗС факти относно статута на помещението и претендираното от ищеца вещно право съответстват на установеното по делото. Несъгласието с тези изводи от страна на касатора не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения в изложението на касатора материалноправен въпрос: Може ли дадено помещение да е държавна собственост, след като няма акт за държавна собственост, нито е имало някога такъв? Съгласно разясненията в т. 3 на цитираното тълкувателно решение, за да е налице това основание следва да се констатира противоречие между разрешенията по даден правен въпрос, дадени в обжалваното решение и във влязло в сила решение на друг съд. Такава хипотеза в случая не е налице, тъй като предходното производство по иска срещу праводателя на настоящите ответници не е приключило с влязло в сила решение, по твърдение на самия касатор, а и поставеният материалноправен въпрос не е обуславящ извода на въззивния съд за неоснователност на иска – последният е обусловен от липсата на доказателства за притежавано от ищеца /ЕС/ право на собственост върху спорното помещение, което не е и обща част по предназначение в сградата, етажна собственост, а не поради това, че същото е собственост на държавата.
Както се посочи, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а съображенията на касатора представляват по своята същност основания за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от посочените от него факти и обстоятелства в жалбата /ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/, поради което и не може да се допусне касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата, а не е налице и основанието за служебно допускане на касационното разглеждане на делото в предвидената за това хипотеза на цитираното тълкувателно решение.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3886 от 1.06.2017 год. по гр. д. № 3263/2017 год. на Софийски градски съд по подадената от Етажната собственост в сградата на [улица], търговска част, [населено място], представлявана от председателя й Б. К. и чрез пълномощника адв. М. С. от САК, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: