ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
София, 11. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1267 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 5/02.01.2014 на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 1072/2013, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, с което като обезпечителна мярка е поставено спиране на изпълнението по изпълнително дело.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], С., като счита, че като взискател по спряното дело, има интерес да обжалва постановлението за неговото спиране.
Ответникът по жалбата Д. Й. Б. я оспорва, като счита, че процесуално легитимирани да обжалват наложената мярка за обезпечение на бъдещ иск са само страните по този иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено от въззивен съд и туря край на обезпечителното производство, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че обжалваната мярка е постановена за обезпечение на бъдещия иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, чийто предмет е и имотът на длъжника, върху който взискателят е насочил принудително изпълнение.
Като провери обжалваното определение, съдът намира жалбата основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че бъдещият иск е на приемателя по предварителния договор срещу обещателя (собственик на имота) и взискателят няма да е страна по този иск. Също правилно съдът е приел, че по изпълнителното дело се провежда принудително изпълнение на парично вземане с взискател банката и длъжник обещателя, но неправилно е приел, че взискателят по спряното изпълнително дело не е процесуално легитимиран да обжалва акта на спирането му.
Когато съвпадат страните по предявения иск и страните по изпълнението, длъжникът, който е ищец по предявения иск, иска обезпечителната мярка “спиране на изпълнението”, която ограничава правната сфера на ответника, който е взискател по изпълнението. Затова съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК “спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на обезпечение в полза на взискателя по изпълнението. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение е ответникът по иска, защото той е взискател по изпълнението.
Когато съвпадат страните в трите процеса (исковия, обезпечителния и изпълнителния), ищецът по иска е молител по обезпечението и длъжник по изпълнението, а ответникът по иска е ответник по обезпечението и взискател по изпълнението.
В процесния случай страните по предявения иск и страните по изпълнителното дело не съвпадат. Трето лице предявява иск срещу длъжника и то иска спиране на изпълнението между взискателя и длъжника, който е ответник по предявения иск. В този случай допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска – длъжник по изпълнението, а правната сфера на визскателя, който може да не е страна по предявения иск. Затова в съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК “спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на обезпечение в полза на взискателя по изпълнението, който може да не е страна по предявения иск. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска – длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който може да не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като неговата правна сфера е засегната от обезпечителната мярка.
Когато не съвпадат страните в трите процеса (исковия, обезпечителния и изпълнителния), ищецът по иска е молител по обезпечението и не е страна по изпълнението, ответникът по иска не е страна по обезпечението и е длъжник по изпълнението. Взискателят по изпълнението е ответник по обезпечението и може да не е страна по предявения иск.
Когато допуснатата от съда обезпечителна мярка е “спиране на изпълнението”, ответник по обезпечението е само взискателят по изпълнението и в негова полза трябва да е предоставено обезпечение съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК в размер на паричното вземане по изпълнителния лист, независимо от това дали се касае за обезпечение на бъдещ, или на вече предявен иск. За да допусне исканата обезпечителна мярка, съдът трябва да прецени не дали ищецът претендира права, който могат да бъдат противопоставени на ответника по иска (длъжника), но претендира ли ищецът права, които могат да бъдат противопоставени на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане по същество и произнасяне по частната жалба на [фирма], С.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5/02.01.2014 на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 1072/2013.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.