2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 11.04.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1181 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на А. К. Т. срещу определение № 19/13.01.2017 г., постановено по частно гр. дело № 23/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба на жалбоподателката срещу определение № 473/18.10.2016 г. по възз. частно гр. дело № 758/2016 г. на Великотърновския окръжен съд (В.).
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, а именно, – че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС неправилно приел за процесуално недопустима частната касационна жалба на жалбоподателката по чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК. В тази връзка жалбоподателката поддържа съображения, че цената на иска ? в размер 2 777.50 лв. не била под предвидения в закона минимален праг, тъй като искът ? се отнасял за собственост и разваляне на процесния договор за продажба на недвижим имот.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определението с № 473/18.10.2016 г. по възз. частно гр. дело № 758/2016 г. на В., срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, въззивният съд е потвърдил определение № 1324/20.07.2016 г. по гр. дело № 1729/2016 г. на Великотърновския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката срещу С. Г. Й., А. Г. Н. и Р. Т. Г., и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. Видно от върнатата искова молба, с нея жалбоподателката е предявила иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № … г., том.. рег. № …, дело № … г. на нотариус Д., с който ответниците Й. и Н. са продали на ответника Г. ? идеална част от три ниви в землището на [населено място].
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че при предявен иск за нищожност, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот, в случая – ? идеална част от 3 броя недвижими имоти, като сборът на трите данъчни оценки е 2 777.50 лв. – под предвидения в чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК минимален праг от 5 000 лв. С оглед на това и като се е позовал на чл. 274, ал. 4 от ГПК, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че частната касационна жалба е недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, предявеният от жалбоподателката иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор за покупко-продажба на ? идеална част от три недвижими имота, нито е иск за собственост, както неоснователно се поддържа в частната ? жалба, нито е съединен с иск за собственост. Цената на иска ?, сочена и от самата нея в частната ? жалба, възлиза на 2 777.50 лв., т.е. – до 5 000 лв., поради което въззивното определение, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, не подлежи на касационно обжалване, съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното определение на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19/13.01.2017 г., постановено по частно гр. дело № 23/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.