Определение №183 от 11.4.2019 по ч.пр. дело №1263/1263 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 183

София, 11.04.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1263 /2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 2745/21.03.2019 г. на З. В. З. срещу определение № 78 от 15.02.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. № 4510/2018 г., с което в едната му част е потвърдено определение № 3227 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/ 2018 г., а в другата му част е оставена без разглеждане частна жалба срещу същия акт на апелативния съд.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, и в двете му части, като се поддържа, че е същият е нищожен, тъй като противоречи на решения на СЕС по приложение на Хартата на основните права на ЕС, а също така поради превратно тълкуване и подмяна на волята на ищеца при квалификацията на предявения от него иск, като такъв по ЗОДОВ, а не по чл. 4 пар. 3 ДЕС. Цитирани са решения на СЕС, както и практика на ВКС, според която искът за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право е допустим.
Върховният касационен съд, състав на IV –т о г.о., предвид данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение не е нищожно. Същото не е и недопустимо.
Обжалва се акт на ВКС, с който в едната му част се потвърждава определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение от 13.07.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11195/2017 г., с което последният е оставил без движение нередовната искова молба в частта по иска по чл. 2, б. „ б“ ЗОДОВ, давайки указания за отстраняване на нередовностите. В тази част жалбата, по която се разива настоящето производство, се явява недопустима като лишена от предмет поради изчерпан инстанционен контрол, поради което следва да се остави без разглеждане.
С другата част на обжалваното сега определение е оставена без разглеждане частна жалба срещу същото определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г. в частта, с която последният, след като е отменил първоинстанционното определение от 13.07.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11195/2017 г. в прекратителната му част касаеща предявен иск с правно основание чл. 4, пар.3 ДЕС, е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по иска. В тази и част жалбата, по която се разива настоящето производство, е допустима като имаща годен предмет – преграждащ съдебен акт, подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане частната жалба на З. срещу определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г. в частта, с която същият е върнал делото по иска по чл. 4, пар.3 ДЕС, в обжалваното определение съставът на ВКС, III -то г.о. е приел, че актът на апелативния състав не е сред посочените в чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК .
Този извод е законосъобразен.
В чл. 274, ал. 1 ГПК са очертани двете категории определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол пред по-горна инстанция по пътя на обжалването.
Съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определение, с което се отменя прекратителен акт на долна инстанция и делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, не е преграждащо, следователно определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г. в частта, с която след отмяна делото е върнато на градския съд по иск по чл. 4, пар.3 ДЕС не попада сред кръга актове визирани в чл. 274, ал.1. , т.1 ГПК
Съгласно чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК на обжалване подлежат и определения, за които в закон изрично е предвидено, че подлежат на инстанционен контрол. Определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г. не е и сред тази категория определения, тъй като нито в ГПК, нито в друг специален закон, вкл. в ЕКЗПЧОС, а и в самия ДЕС, не е предвидена обжалваемост на такъв вид определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА по частна жалба вх. № 2745/21.03.2019 г. определение № 78 от 15.02.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. № 4510/2018 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2745/21.03.2019 г. срещу определение № 78 от 15.02.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. № 4510/2018 г. в частта, с която е потвърдено определение № 3277 от 22.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3928/2018 г.
Определението в частта за без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top