1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 3519 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № ІІ-38 от 29 май 2013г. по в.гр.д.№ 305/2013г. на Бургаския ОС, с което след отмяна на Решението по гр.д.№ 3181/2012 на Бургаския РС за признаване за установено по отношение на Държавата, че сключената между ответниците [фирма] и Т. М. Т. сделка от 02.03.2012г. за покупко-продажба на недвижим имот /нот.акт № 31,том І, рег.382, нот.дело № 30/2012г. на нот.М. И./ е недействителна на основание чл.216,ал.1,т.6 ДОПК във вр. с чл.135 ЗЗД и отхвърлянето на този иск, е разгледан и уважен евентуалният иск и същата сделка е призната за недействителна на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК като сключена с намерение да се увредят публичните взискатели.
Касаторът обжалва решението в частта за уважаването на иска за прогласяване на сделката за недействителна на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК. Счита, че същото е недопустимо, тъй като публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, съответно влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че към настоящия момент няма влязъл в сила ревизионен акт, респ.влязло в сила съдебно решение, поради което липсва активна легитимация на НАП и пасивна легитимация за ответника по предявения иск. Посочва се, че ревизионният акт е отменен частично, че е налице висящо административно производство пред ВАС /в подкрепа на което се твърди, че се представят доказателства/ и че касаторът превежда суми по образуваното от публичния изпълнител изпълнително дело. Поддържат се и основанията за отмяна по т.3 на чл.281 ГПК с наведено твърдение, че не е установено по безспорен начин намерението на продавача за увреждане на публичния взискател, което е в доказателствена тежест на ищеца, като презумпцията за увреждане в хипотезата на т.4 на чл.216 ДОПК е неприложима. Изложени са доводи, че ревизионният акт, с който са установени данъчните задължения е от 22.05.2012г., а разпоредителната сделка е сключена на 02.03.2012г.-т.е. установяването на публичното задължение и довеждането му до знанието на касатора са извършени в последващ сключването на сделката момент.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочен правният въпрос дали публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредититор, с оглед активната му процесуална легитимация следва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила решение. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280 ГПК- противоречие с Решение № 166 по т.д.№ 430/2009г. на ІІ т.о, Решение № 436 по гр.д.№ 308/2011г. на ІІІ г.о. и Решение № 69 по т.д.№ 534/2011г. на І т.о., както и по т.2 на ГПК- противоречиво разрешаване на въпрос от съдилищата, аргументиран с постановените актове на РС Димитровград, РС Гълъбово и САС. Без да е налице ясно формулиран правен въпрос се посочва, че в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 436 по гр.д.№ 308/2011г. ІІІ г.о. и Решение № 104 по т.д.№ 582/2007г. на І т.о./ е и даденото разрешение за доказателствената тежест по иска по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК относно установяване намерението за увреждане у продавача.
От ответниците в настоящото производство /ищеца НАП и ответницата Т. Т./ отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
След отмяна на първоинстанционото решение и отхвърляне на иска за обявяване на процесната сделка за недействителна на основание чл.216,ал.1,т.6 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД, като извършена във вреда на публичните взискатели между свързани лица, въззивният съд е разгледал евентуалния иск за обявяване недействителността й на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК. За да уважи този иск е приел, че за да е изпълнен фактическият състав на нормата, следва длъжникът по установено публично задължение, след датата на установяването му, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател; публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено в слязъл в сила административен акт, респ.влязло в сила съдебно решение; сделката следва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател-т.е. елемент от фактическия състав на правната норма е намерението за увреждане на кредитора; в тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, включително и намерението за увреждането, което не се предполага. Посочил е, че от приложения ревизионен акт се установява публичноправното задължение на ответното дружество и няма твърдения той да е бил обжалван. Относно намерението у длъжника за увреждане на публичния взискател са изложени съображения, че управителят на дружеството е декларирал в ревизионното производство, че към 03.01.2012г. дружеството не притежава недвижими имоти, независимо че продажбата е била извършена два месеца по-късно. Разпореждането с единствения имот на дружество, при липса на притежавани от същото други материални активи на значителна стойност, след уведомяването на 16.12.2011г. за започналата ревизия, и при изрично подаване на информация, че няма недвижими имоти, е квалифицирано като намерение да бъде увреден публичният взискател.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по правния въпрос за необходимостта публичното вземане да бъде установено с влязъл в сила административен акт /влязло в сила съдебно решение/, съответно за допускане на касационното обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение с оглед наличието на активна легитимация за предявяване на иска по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК, с оглед „установеността” на публичното задължение. Въззивната инстанция е изложила обстойни мотиви за предпоставката публичното задължение да бъде доказано по този ред, като е приела, че твърдения в обратен смисъл не са наведени от ответното дружество. Даденото от окръжния съд разрешение на този въпрос е изцяло съобразено с цитираното от касатора Решение №166 от 30.12.2009г. по т.д.№ 430/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В него изрично е посочено, че извършването на процесуални действия във връзка с обжалването на съответните административни актове следва да се докаже от длъжника. В настоящия случай такова доказване не само че не е проведено, но и изявлението, че ревизионният акт е обжалван, се прави за първи път в касационната жалба. Този въпрос не е бил спорен и не е бил поставен в хода на производството по спора. Независимо, че представянето на доказателства в касационната инстанция е недопустимо, голословно е и твърдението, че ревизионният акт е частично отменен.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по неясно формулирания въпрос за необходимостта от установяване на намерението за увреждане в хипотезата на чл.216,ал.1,т.4 ГПК и доказателствената тежест за установяването на този факт. Изводите на въззивния съд са съобразени с непротиворечивата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /цитираните от касатора Решения № 69 по т.д.№ 534/2011г. на І т.о. и Решение № 436 по гр.д.№ 308/2011г. на ІІІг.о./, че елемент от фактическия състав на правната норма е намерението на длъжника по публичноправното задължение за увреждане на публичния взискател-кредитор. Окръжният съд е изложил подробна аргументация на становището си, че такова намерение у касатора е било налице, а несъгласието на дружеството относно преценката на фактическата страна на спора, формирането на вътрешното убеждение на съда по този въпрос и правилността на изводите му, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Позоваването на касатора на сключването на сделката преди издаването на ревизионния акт няма отношение към спора, тъй като въведеното от ищеца и обсъжданото от съда твърдение е, че сделката е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизията /16.12.2011г./.
С оглед изхода на настоящото производство, разноски по делото не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № ІІ-38 от 29 май 2013г. по в.гр.д.№ 305/2013г. на Бургаския ОС в частта за уважаването на иска по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.