O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 15.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4429 /2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 7849 /17.09.2018 година подадена от А. Т. В. и Д. Н. Г., и двете от [населено място] чрез адвокат И. Н. Г. от АК – П., против Решение № 247 от 19.06.2018 г. по въззивно гр. дело № 340/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение № 186/22.02.2018 г. по гр.д. № 3275/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което са уважени обективно предявените искове по чл. 212 вр. 124 ал.1 ГПК и иск с основание чл. 32 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение, е очевидно неправилно, постановено при неправилно прилагане, както на материалния така и на процесуалния закон, немотивирано и несправедливо така изведените нарушения съставлявали касационно основание по чл.281 ал. 1 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на уважения инцидентен установителен иск за собственост, искането за разглеждането на касационната жалба се обосновава и с разпоредбата на чл.280, ал.2, пред. трето ГПК, като се поддържа, че както първоинстанционното, така и въззивното решение са очевидно неправилни, излагат съображения относно неправилността на решението в тази му част.
По отношение на иска по чл.32 ал.2 ЗС, касаторът излага съображения, че въззивното решение било постановено в противоречие, с ТР № 12/2012 г., прието на 10.04.2013 год. на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по следния правен въпрос : „Кога в производството по чл.32 ал.2 ЗС, ако само някой от съсобствениците е предявил установителен иск за размера на правата си в съсобствеността, при уважаването на иска му и последващото разпределяне на реалното ползване, следва ли съдът, съобразявайки се с неговите права, да разпредели реалното ползване на останалите съсобственици според съществуващото фактическо положение.?“
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията П. Т. М. С. С. М. и И. С. М., чрез адвокат Б. Ч. Д. АК – П. (назначена за особен представител), в който се излага становище, че касационната жалба е допустима и основателна по изложените в нея съображения.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията Г. Н. М., с който се излагат съображения, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Направено е искане за присъждане на разноски.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на основния обуславящ иск за собственост, касационната жалба е процесуално допустима в тази част.
Касационната жалба се явява процесуално недопустима в частта, с която пред касационния съд се обжалва решението на въззивния съд по иска по чл. 32, ал.2 ЗС. Решения на въззивните съдилища, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т. 2 ГПК са изключени от предметния обхват на касационен контрол, те не подлежат на касационен контрол като решение по спор за съдебна администрация.
За да постанови решението, в частта с която въззивния съд се е произнесъл по иска за собственост, от фактическа страна е прието, че процесния имот е бил предмет на съдебна делба със страни тримата братя: ищецът Г. М., С. М., който е наследодател на първите трима ответници и М. М., разпоредил притежаваните по наследство 1/3 идеални части от дворното място, в хода на делбения процес, производство образувано на 11.07.1985 година, в полза на трети лица – семейство Т., наред с притежавания от него в индивидуална собственост втори жилищен етаж от построената в процесното дворно място триетажна масивна жилищна сграда. След тази транслативна сделка са последвали още няколко разпоредителни сделки, като последни приобретатели на този имот са ответниците Г., чиито праводатели са В. С. и Н. Г.. Съдебната делба по отношение на процесия имот е приключила с влязло в сила на 14.08.1986 г. Решение по в.гр.д. № 465/1986 г. по описа на ОС- Пазарджик, по силата на което имотът е поставен в общ дял на ищеца Г. М. и С. М., като двамата са осъдени да заплатят на останалите съделители парично уравнение на дяловете им. Доколкото в диспозитива на съдебното решение не е посочено при какви права имотът е възложен на двамата съделители, следва да се приеме, че това е станало при равни права – по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Предвид обстоятелството, че ищците Г. М. и А. М. са сключили граждански брак през 1977 г. и доколкото уравнението на дела на останалите съделители е станало със средства, които са СИО /при действието на СК от 1985 г./, следва да се приеме, че права по отношение на този имот притежава и ищцата А. М., съпруга на Г. М.. Така по силата на съдебна делба ищците притежават право на собственост по отношение на процесния имот в обем 1/2 ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, а останалата 1/2 ид.част принадлежи на ответниците П. М. С. М. и И. М. по силата на наследствено правоприемство от техния наследодател С. М..
От правна страна с обжалваното решение е прието за неоснователно възражението на ответниците А. и Д. Г., че извършената съдебна делба е нищожна поради неучастие на съсобственик, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Доколкото разпореждането от страна на праводателя М. М. е извършено в хода на делбения процес, а самият прехвърлител е бил страна по делото за съдебна делба, то тезата е извършена без участието на някой от сънаследниците делба и нейната нищожност, е в противоречие със закона- чл.121 ГПК ( отм.) и задължителната съдебна практика по неговото прилагане в т.3 на ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК. Приобретателят на идеални части от съсобствеността в хода на делбения процес е обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността се счита прекратена и по отношение на него независимо в чий дял ще се падне имотът. Постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпроса дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.
Изводите на въззивния съд, че предявения ( като инцидентен) установителен иск за собственост е основателен и ищците- Г. Н. М. и А. Й. М. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], при посочените съседи, не може да се приеме, че са направени в разрез със задължителната съдебна практика или при очевидна неправилност.
Не са налице релевираните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да се допусне като очевидно неправилно.
Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за селектиране на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на материални или процесуален закон, или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
По отношение на предявеното искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба от страна на Г. Н. М.. Като съобрази, че към отговора на касационната жалба не са представени писмени доказателства за направените разходи за защита, както и задължителните разяснения по ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че разноски се присъждат, само когато е доказано извършването им в производството, настоящият състав на ВКС намира, че искането е неоснователно. Данните сочат, че ответникът е депозирал отговора към касационната жалба лично, като същия не е бил изготвен и/или приподписан от адвокат, което от своя страна да обоснове присъждането на разноски в касационното производство.
По отношение на направеното искане за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита с отговора на касационната жалба на адв. Б. Д. – АК П. в качеството и на особен представител на ответниците по касация П. Т. М. С. С. М. и И. С. М.. Настоящият състав намира искането за основателно. На основание чл. 9 ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения на особения представител за осъществената правна защита следва да се определи възнаграждения в посочения минимален размер от 500 лв. ( петстотин лева), платими от бюджетната сметка на ВКС. За възстановяване на разходите касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС сумата от 500 лв.
По изложените съображения и н основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 7849/17.09.2018 година, подадена от А. Т. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. Н. Г. от АК – П. против Решение № 247 от 19.06.2018 г. по въззивно гр. дело № 340/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено в производство по чл. 212 вр. чл.124 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 7849/17.09.2018 г. подадена от А. Т. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. Н. Г. от АК – П. против Решение № 247 от 19.06.2018 г. по въззивно гр. дело № 340/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта досежно произнесения иск по чл. 32, ал.2 ЗС като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация Г. Н. М. за присъждане на разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за осъществената защита в касационното производство на особения представител на ответниците по касация П. Т. М., С. С. М. и И. С. М., адв. Б. Ч. Д. – АК П. в размер на 500 лв. ( петстотин лева), които да се изплатят на същата от бюджетната сметка на ВКС.
ОСЪЖДА А. Т. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплатят по сметка на Върховният касационен съд сумата 500 лв. (петстотин лева), разноски за осъществена правна защита от особен представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е прекратено производството, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите пред друг състав на ВКС по реда и в срока по чл. 274, ал.2 ГПК.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: