О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 101/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във връзка с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Общинска З. К. ”АД, гр. С. срещу определение №523/11.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №568/2009г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1559/13.07.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №322/2008 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяването на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийския градски съд. Частният жалбоподател “Общинска З. К. ” АД поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Ответниците К. М. В. и О. М. М. и двамата от гр. В. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол при спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелатвен съд е приел, че Варненския окръжен съд е сезиран със субективно съединени искове против дружеството жалбоподател и при условията на евентуалност срещу К. В. , поради което по отношение на местната подсъдност приложение намира нормата на чл. 116 от ГПК, т.е. ищецът осъществява право на избор на подсъдността според седалището или местожителството на един от конституираните ответници. Изложени са доводи, че макар по отношение на физическото лице искът за вреди да е предявен при условията на евентуалност, искът се смята за висящ от момента на предявяването му и се извършват всички необходими процесуални действия, както по главния иск, предявен срещу дружеството търговец. Съдът се е позовал на практика на ВКС – определение №236 от 27.04.2009г., по ч.т. дело №220/2009г.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Според частния жалбоподател смисълът на разпоредбата на чл. 116 от ГПК е, че правото на избор може да се упражни само при предявен един иск срещу ответници от различни съдебни райони, но не и при множество искове, съединени при условията на евентуалност. Счита, че в случаите при които са предявени при условията на субективно евентуално съединяване на искове следва да се приложи чл.105 ГПК – местната подсъдност се определя по седалището или постоянния адрес на ответника. Позовава се на противоречива съдебна практика и по конкретно на определение №812/11.06.2009г., постановено по ч.гр. дело №766/2009г. на САС, гражданско отделение.
Не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора процесуален въпрос за определяне на местната подсъдност при субективно съединяване на искове срещу няколко ответници, при условията на евентуалност, е значим, но в случая не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква поставеният процесуален въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата с влезли в сила определение, какъвто не е настоящия случай. Определението, на което се позовава частният касатор няма данни да е влязло в сила, поради което не е обоснована предпоставката по т.2.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №523/11.11.2009 г., постановено по ч.гр.д. №568/2009 г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: