Определение №183 от 17.2.2016 по гр. дело №6202/6202 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 183
София, 17 февруари 2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6202/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение от 28.09.2015 г. по гр. дело №8340/2015 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 14.11.2014 г. по гр. дело №9121/2014 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че по делото са представени старото и новото щатно разписания, в сила съответно от 10.09.2013 г. и от 30.12.2013 г. В първото има две щатни бройки за длъжността „шофьор лек автомобил до девет места“, а във второто – една. В двете щатни разписания са отразени 13 щатни бройки за длъжността „агент експедиция на товари“. Със заповед № 185/30.12.2013 г. управителят на дружеството е назначил комисия, която да извърши подбор по реда на чл.329 от КТ между работниците на длъжността „шофьор лек автомобил до девет места“, при посочени критерии относно квалификацията, нивото на изпълнение на работа и относно провиненията и наложените дисциплинарни наказания. Съгласно заповедта подлежащите на подбор лица следва да бъдат оценени по шестобалната система от 2 до 6 по всеки критерий. След това трябва се даде обща оценка, равна на сбора от оценките по отделните критерии. От представения протокол от 30.12.2013 г. на комисията по подбора се установява, че след преценка на двамата работници по визираните в заповед № 185/30.12.2013 г. критерии и подробно обсъждане комисията е оценила ищеца с общ сбор от 33 точки, а другия работник – В. И. – с 46 точки, при дадени еднакви оценки за образование и трудов стаж като шофьор. За да даде по-малко точки на ищеца комисията е взела предвид: липсата на познания по английски език; липсата на инициативност, професионална ангажираност и отговорност, което е довело и до системно забавяне предаването на пътните листа за обработка; липсата на желание за работа и сътрудничество с останалите служители; отсъствие на разбирателство и колективен дух; подчертана незаинтересованост към поставените задачи; отсъствието на конструктивна и ефективна комуникация с трети лица, като е посочено конкретно, че липсата на познания по английски език прави невъзможно общуването с чужди клиенти; допуснати нарушения на работното време и многократното провеждане на лични телефонни разговори от предоставения за служебно ползване телефонен апарат, с което е нанесена материална щета на работодателя. С показанията на свидетелите К. А. и Е. Г., членове на комисията по подбора, се потвърждават констатациите в протокола от 30.12.2013 г., които са ги мотивирали да дадат на ищеца по-ниска оценка. По делото е установено извършено от компетентен орган съкращаване на щата, предхождащо прекратяването на трудовия договор на ищеца. На 30.12.2013 г. управителят на дружеството – работодател е издал представените по делото протокол за съкращаване в щата, заповед № 184/30.12.2013 г., заповед № 185/30.12.2013 г. и протокол за подбор от 30.12.2013 г. Същите са посочени изрично в уволнителната заповед, връчена на ищеца, като съществуването им е потвърдено и от показанията на посочените по-горе двама свидетели. Работодателят е спазил императивните изисквания на чл.329 КТ за извършване на подбор. Той е бил реално проведен по критериите на посочената законова разпоредба, както и че същият отразява действителните квалификация и ниво на изпълнение на задълженията на двамата работници, заемащи длъжността „шофьор лек автомобил до девет места“, като на работа е оставен този с по-добри умения. Между страните няма сключен трудов договор по реда на чл.62, ал.1 КТ за длъжността „агент по експедиция“, съдът счита, че в случая е правно ирелевантно за спора дали ищецът е изпълнявал функции и за така посочената длъжност, респективно – дали тези функции са продължили да съществуват след уволнението му. Фактическото изпълнение на функции и за друга длъжност не води до възникване на трудово правоотношение за тази длъжност и не влияе върху законността на уволнението от длъжността, за която е налице валидно сключен и изпълняван трудов договор. Предвид законността на процесното уволнение исковете по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за необходимостта да се обсъдят всички доказателства по делото и доводи на страните; трябва ли при уволнение поради съкращаване на щата посочените в заповедта документи относно извършеното съкращаване на щата, назначаване на комисия за подбор и протоколът на същата комисия за извършения подбор да бъдат предоставени на работника или служителя; какво е значението на оспорения протокол за подбор и може ли да се установява наличието на съкращаване на щата и законността на подбора със свидетелски показания; може ли при подбора да се акцентира върху извършени дисциплинарни нарушения и подлежи ли на съдебен контрол законността на подбора. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС и е посочено ТР №3/2011 на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 28.09.2015 г. по гр. дело №8340/2015 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са правнорелевантни, но не са решени в противоречие с представената практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора. Според нея съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и / или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените. Този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните. Ако има изготвени документи за съкращаване на щата и за извършен подбор, който са посочени в заповедта за уволнение, то работодателят няма задължение да предостави същите на работника или служителя В тежест на работодателя е да докаже извършването на подбор, критериите и относителната им тежест, както и основаването на преценката на действителни качества на работника за което са допустими всички доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания. За удостоверяване на извършения подбор не е необходимо съставянето на протокол, а ако такъв е съставен е без значение – кога. Този протокол като като частен свидетелстващ документ няма доказателствена сила срещу работника и оспорването му е без правно значение. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Целта на подбора е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона – ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Подборът е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ когато не се съкращава единствена длъжност или всички работници или служители на дадена длъжност. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работникът или служителят може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от самия работодател сред показателите за подбор. Ето защо работодателят може на общо основание при извършване на подбор да използва като показател и дисциплинарното минало на работниците или служителите.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1 267.34 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.09.2015 г. по гр. дело №8340/2015 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. С. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1 267.34 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top