О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 18.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 707 / 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Б. Т. Т. от [населено място] против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 385 от 18.07.2012 год., по в.ч.т.д.№376/20102 год., с което е потвърдено разпореждане на Добричкия окръжен съд № 898/28.05. 2012 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен касатор по чл.83, ал.2 ГП за освобождаване от такси и разноски по делото, в качеството му на ищец.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид декларираните от него обстоятелства, свързани с материалното му състояние и реализирани за визирания период доходи и дължимия размер държавна такса.
В депозирано към касационната жалба изложение на основанията за достъп до касационното обжалване, към които чл.278, ал.4 ГПК, препраща в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се отново на процесуалната незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение частният жалбоподател счита, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е: „Следва ли чл.83, ал.2 ГПК да намери приложени единствено по отношение на „социално слаби лица, за да им бъде осигурен достъп до правосъдие?”, поради липса на съдебна практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно
За да потвърди разпореждането на Добричкия окръжен съд, с което на ищеца по делото Б. Т. е отказано освобождаване от такси и разноски по предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК / отм./ Варненският апелативен съд е възприел за основан на закона и доказателствения материал извода на първоинстанционния съд, че предвид притежаваното от същия недвижимо имущество и реализирани доходи от работна заплата, която е над средната за страната, той не попада в категорията на социално слабите лица, за които е приложима разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като релевантен за крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия не е осъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за достъп до касационен контрол.
Освен, че то е аргументирано по начин, който не съответства на задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, според които липсата на съдебна практика сама по себе си не обуславя приложението му, ако отсъства непълнота, неяснота или вътрешно противоречие в приложимата правна норма, налагащи корективното и тълкуване, невярно по същество е и самото въведено твърдение за липса на съдебна практика.
Както по въпроса за кръга на лицата, спрямо които нормата на чл.83, ал.2 ГПК е приложима, така и за изискуемите се предпоставки за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК съществува не само трайно установена съдебна практика, но и формирана задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че освобождаването от такса е допустимо единствено за лица, които нямат средства за нейното заплащане. Поради това, когато внасянето на държавна такса би създало за определен период от време само известни затруднения за страната, задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за последната, то предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК не са налице.
Ето защо, по молба за освобождаване от държавна такса съдът всякога е оправомощен и задължен да извърши тази преценка съпоставяйки общото имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото с цената на иска и пълния размер на задължението. Затова, като е процедирал по този начин – отчитайки трудоспособната възраст на ищеца, липсата на декларирани здравословни проблеми, притежаваното недвижимо имущество, реализирани над средните за страната доходи и възрастта на децата му, които е съпоставил с дължимата от ищеца държавна такса и е приел, че макар и да е значителна по размер, не е невъзможно същата да бъде заплатена от Т., Варненският апелативен съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК в пълно съгласие с установената и посочена по- горе практика на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали изградените от въззивния съд правни и фактически изводи са обосновани, каквото всъщност е и оплакването на частния касатор, но като относим към правилността на обжалвания съдебен акт и ирелевантен за допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество, същият не може да бъде подробно обсъждан, щом отсъстват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 385 от 18.07.2012 год., по в. ч. т. д. № 376 / 20102 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: