3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
С., 19.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 545/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 25.І.2011 г. по т.д. № 182/ 2010 г. на Софийски апелативен окръжен съд, с което е отменено Решение от 20.ХІ.2009 г. по т.д. № 2154/ 2007 г. на СГС, VІ-5 с. и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място]: иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка с рег.№ 33 889 на ПВ на РБ, с осъществен внос на стоки, означени със същия знак, без негово съгласие, като притежател на марката, иск по чл. 76 ал. 1 т. 2 ЗМГО за преустановяване на нарушението, иск по чл. 76 ал. 1 т. 3 ЗМГО за 2396.16 лв. – обезщетение за вреди, съизмерими с нереализирано лицензионно възнаграждение, претенции по чл. 76 ал. 2 т. 1 ЗМГО за предаване на ищеца на стоките, предмет на нарушението, по чл.76 ал. 2 т. 2 ЗМГО за 1111.15 лв. – разноски за съхранение на стоките и по чл. 76 ал. 2 т. 3 ЗМГО за публикуване на решението, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост.В Приложение към касацион- ната жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК, което обосновава с изложените в касационната жалба обстоятелства и със съображения за неправилност на решението, постановено в противоречие със закона – обстоятелства за неточно и неправилно прилагане на закона. Жалбоподателят иска съдът да се запознае със съображенията, изложени в жалбата, и да ги прецени в светлината на закона и доказателствата и материалите, събрани досега. С Молба от 2.ІІІ.2012 г. сочи разрешените по делото правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване -счита че жалбоподателят не е изложил правния въпрос от значение за изхода на делото и не е обосновал необходимостта от разглеждането му в контекста на точното прилагане на закона с оглед развитие на правото, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което са отхвърлени искове по чл. 76 ЗМГО, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи в Изложението към касационната жалба релевантните за делото правни въпроси, за които поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона – според него основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК. Не могат да се разгледат правните въпроси и допълнително посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, изложени от него в Молбата от 2.ІІІ.2012 г.
Съгласно т. 1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като обвързаността на ВКС от предмета на жалбата, се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължение – то на жалбоподателя по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основания – та за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложе – нието към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. Обжалвано – то решение не може да се допусне до касация без жалбоподателят да посочи релевантния за делото правен въпрос, като общо основание за допускане до касация, като ВКС от обстоятелствената част на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира този въпрос, ВКС не може да допусне касационно обжалване и на допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, различни от формулираните от жалбоподателя.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че изискването на чл. 284 ал. 3 ГПК към касационната жалба да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, е изискване за редовност на касационната жалба, поради което съдържанието на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, не може да се разширява впоследствие с посочване от жалбоподателя на нови правни въпроси, релевантни за спора и на нови основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата е запознат и е изразил становището си по релевираните от жалбоподателя с касационната жалба от 21.ІV.2011 г. правни въпроси и основания за допускане на касационно обжалване, и не са му известни изложените в Молбата от 2.ІІІ.2012 г. нови правни въпроси и допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Въпреки неизлагането на релевантните решени по делото правни въпроси, следва да се отбележи, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, възприето от жалбоподателя като основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК. В т.4 на ТР № 1/2010 г. от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като е изяснено съдържанието на законовите понятия ”точното прилагане на закона” и “развитие на правото”, е посочено, че двете хипотези формират едно правно основание за допускане до касация, което допускане до касация трябва да допринася за решаване на делата според точния смисъл на законите. Изискването на закона е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и в закона не е предвидено основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Изложените от жалбоподателя оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 25.І.2011 г. по т.д. № 182/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: